I.

СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ

С

УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

в периода 6 юни 1940 - 17 декември 1944 г.,

записани

от

Лиляна (Цветана-Лилиана) Василева

Табакова

* * *

РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ

ПО МУЗИКАТА И ОКУЛТНАТА ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ1

1. НАЧАЛОТО

Преди да опиша срещите ни на земята, заедно с брат Христо (Кръстю Трифонов), с Мировия Учител, ще опиша нещо за проявите ми в музиката и пеенето ми още в детските ми години. От тригодишна възраст майка ми ме водеше за ръчичка в детската музикална школа на Мишо Тодоров в Сливен. Той беше първият мой учител и по цигулка. Пеех централните роли в оперетките му: „Деца и птички”, „Малката кибритопродавачка”, „Двете пролетни царици” и др. За оперетката „Деца и птички” извикаха дърводелец, за да направи кафезче, където ме затвориха децата. Пеех със съпровод на оркестър. Когато диригентът Мишо Тодоров ми подаваше с палката си да запея, аз хващах края на рокличката си и казвах: „Пикай ми се” и мама ме отвеждаше настрана. Наричаха ме „славейчето”.

Когато поотраснах, баща ми беше административен и технически директор в град Троян във фабриката на братя Балевски. Там аз пеех същите оперетки, а с „Малката кибритопродавачка” гостувахме и в други градове.

От трети прогимназиален клас (не съм следвала гимназия) с конкурсен изпит постъпих в Музикалното училище в София, в Общия музикален отдел. Явихме се 580 души, а приеха само 10 души - 5 момчета и 5 момичета. Приеха ме в класа на Мара Маринова Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за 3 години с частни уроци и изпити.

Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо мюзик и ме приеха в класа на Мадам Гию - видна колоратурка. Директор беше Алфред Корто, прочут шопенист, пианист, а заместникът му беше Аугуст Манжо2. Там завърших Оперния и Концертния отдел на Консерваторията с поздравления на журито, което се състоеше от известни певци от Гранд Опера и Опера Комик. В журито бяха господин и госпожа Кедрови от Петербургската опера в Париж и концертният тенор с международна известност и брат на киноартиста Иван Мужукин - Алфред Мужукин. Веднага, след поздравление на журито заместникът на директора, Аугуст Манжо, продиктува на секретарката си да изпрати веднага на баща ми двойна дълга телеграма със следното съдържание:

„Госпожица Цветана получи диплом по пеене с поздравленията на журито. Трябва да остане и идущата година в Екол Нормал дьо Мюзик.

Поканена е да прекара ваканцията при професор Депорт, за да започне да работи и френски, и солфеж.

Следва писмо.

Аугуст Манжо.”

Превод на писмото до баща ми:

„Господине,

Както Ви телеграфирах, Вашата дъщеря госпожица Цветана днес се дипломира по пеене с поздравления на журито.

Ние се надяваме, че Цветана ще направи една хубава артистична кариера, ако продължава своите занимания още една година. Ще бъде много за съжаление, ако Вие я извикате в България преди да завърши своите занимания. Тя има нужда да напредне във френския език и в музиката.

Нейният професор по солфеж господин Депорт я кани да прекара лятото с неговото семейство на курорт. Неговата дъщеря е една прекрасна музикантка и аз Ви уверявам, че госпожица Цветана ще бъде много щастлива, ако й позволите да прекара лятото в това семейство. Госпожа Депорт е една прекрасна дама, на която Вие можете да доверите своята дъщеря с пълна сигурност.

Добавям и че професорката й по пеене се интересува много за нея и много я обича. Накрая бъдете сигурни, че аз също ще следя нейните занимания особено.

Аз разбирам колко е мъчно за един баща и за една майка да бъдат разделени от своето дете, но аз мога да ви кажа, че Вие ще бъдете възнаградени за Вашите жертви с успехите на Вашата дъщеря, когато ще я представим да дебютира в Операта.

Приемете, господине, моите искрени поздрави.

Аугуст Манжо”

Превод на дипломните бележки:

Пеене - 20

Чудесна ученичка, направи много голям прогрес през последния триместър. Има изключителен глас и се определя най-хубаво бъдеще. Много хубав глас, много голяма леснина. Ще направи артистична кариера. Послушна, доверчива и учтива ученичка.

Солфеж - 18

Много надарена. Направи голям прогрес в музикалните диктовки и дешифрирането.

Френско произношение - 18

Направи грамаден прогрес през последния триместър.

Четене на първо виждане - 17

Направи голям прогрес. Много лесно възприема.

Хармония - 17

Много надарена.

Както писа директорът, тъй и стана. Аз бях приета като член в семейството на моя професор по солфеж господин Депорт. На него казвах „папа”, а на госпожа Депорт - „маман”. Последната беше германка.

Дъщеря им беше по-голяма от мене - отлична пианистка, композиторка като баща си. По него време дъщеря им, Ивон Депорт, се яви на международен конкурс в двореца Фонтенебло (на императорите) и получи Първа римска награда по композиция и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана да специализира композиторското изкуство. За конкурса ги затваряха за един месец в императорския дворец Фонтенебло и им задаваха други композиционни задачи. Сега името й не слиза от афишите й в Париж и тя е професор по хармония в Държавната консерватория.

След четири и половина години, без да се връщам в България, се завърнах в родината по настояване на баща ми. Веднага направих постъпки да бъда приета в Софийската Народна опера. Сега разбирам защо съм се върнала в България - за да се срещна с Мировия Учител. Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята, но Той ме пое и въздигна за безкрайните времена и епохи. Той проводи своя любим ученик Христо (Кръстю Трифонов3) да ме доведе при Него.

Още при първата ми среща Учителят ми каза: Ще те изпратим на едно място, където ти ще извършиш една Божествена работа. Той ме проводи в Операта, очисти пътя ми, измете всичките интриги, пречки и клевети - и ме постави на поста ми.

Години наред ние посещавахме великия Учител и още при първата ни среща аз Му казах: Учителю, преди да вляза при Вашето божествено присъствие, аз изсипах всичките си знания, и пеенето, и музиката, отвън. Стомничката ми е празна и идвам при Вас да налеете новите окултни знания по музика.

Така ние години работихме „Новото Битие” и новите песни - и Школата по пеене. Ние записвахме с брат Христо всичките ни разговори с Учителя, като държахме в ръцете си тетрадки с Негово разрешение.

Аз няма да изнеса всичките ни срещи с Учителя, защото те са много. Много свещени за нас, но ще предам само части от тях във връзка с Новата школа по пеене, „Новото Битие” и новите песни.

Школата по пеене е резултат от разговорите на Учителя по музиката и пеенето при многократните ни посещения при Него.

__________________

1) Бележка на съставителя Е. Ангелова-Пенкова. Текстът е въведен от тетрадките на Цветана Василева Табакова - преписи на бележките й от разговорите с Учителя. На по-късен етап певицата ги прехвърля на машинописен текст. Двата текста са сравнени и са предадени в максимална пълнота. „Началото” е написано допълнително като въведение към записките й. Заглавията са номерирани, а някои от тях и са и допълнени от съставителите - за прегледност и ориентация в събитията.

Уточненията и корекциите са въведени в прави скоби или под линия от съставителя.

2) В разговорите певицата погрешно представя Аугуст Манжо като Алфред Манжо

3) В записките личното име е изписвано Кръстьо или Кръстю. В официалните документи името е Кръстю Христов Трифонов