3. Вегетарианството у Дънов

Дънов не говори специално за вегетарианството в нито една от своите беседи. Той въобще нищо не е слагал като специален въпрос в своята темати­ка. През първите години на неговото общество не се е говорело за вегетариан­ство. Дълго време последователите от по-старата генерация не са се отказва­ли от консумацията на риба. Дънов никога не е поставял като непременно ус­ловие за своите последователи вегетарианството. И по тоя въпрос, както и по много други неща, засягащи живота им, Дънов търпеливо е изчаквал всекиго да изживее своите влечения, навици. Той само спокойно е преценявал нещата с оглед на неговото становище за отговорността на човека като същество от най-напреднала еволюция на земята. Ето негови мисли за вегетарианството:

- Човек не е нито тигър, нито лъв, нито вълк. Следователно изисквания­та, които природата предлага за неговата храна, не са тия, които тя предлага на месоядните животни.

- Ние не бихме имали нищо против това да се изяде една кокошка или едно агне - стига те самите да пожелаят това. Ако те толкова много обикнат своя господар, че пожелаят да се принесат в жертва заради него...

- Хората никога не биха употребили месо, ако биха видели с какви чув­ства на смъртен ужас е напоено то, Заедно с месото човек внася в своите тъкани основата на тоя смъртен ужас. И нека не се чудим след това, ако хората стават нервни, неспокойни, гонени от тежки кошмари. Това са сенките на тоя ужас, пренесени върху човешката душа.

- Ние говорим за мир между народите и между хората. Но как може да дойде тоя мир, когато хората проявяват своята жестокост върху своите по- малки братя, животните? Жестокостта, упражнявана към животните, се прена­ся лесно и към близките на човека, към неговите братя човеци.

- При изобилието, с което ни огражда Майката Природа, яденето на ме­со е само един изживян атавизъм, един печален спомен от мрачното минало, през което е минало човечеството по пътя на своето развитие.

- Казвам: Хранете се с любовта. Само любовта като храна може да ви преобрази, да преобрази недоволството в доволство.

- Житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си. Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб? Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобре­тение.

Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прека­рат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна при­рода", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доб­рото на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни са­мо на жито е добро „упражнение".

В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено гроз­де, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощ­на градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове. Една част от последователите на Дънов прекарват на суровоядски режим, без да държат на него като на някаква догма. Считат го като подходящо „упражнение" за „пре­чистване на организма".

В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от хра­на. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - ни­каква храна. Това е денят петък - „денят на Венера". Обикновено храненето спира след обеда в четвъртък, като не се вечеря в четвъртък и не се закусва в петък сутринта. В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина. Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прила­гано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това вре­ме се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма. Следва внимателно захранване, естествено - с традиционната картофена супа, плодови сокове и постепенно преминаване към обикновената храна. Някои са прекарали още по-сурови пости: дори по 15-20 дни пълно въздържане от храна и вода. Следва десетина дни постепенно връ­щане към обикновената храна. Всички са издържали изпитанието с успех, без трайни повреди за здравето. Напротив, „придобили ценни опитности", утвър­дили „своята духовна природа", „пораснали в любов и светлина". За тая цел са и прилагани повече „посрещания на Изгрева", разходки всред природата, мо­литви, четения на беседите на Учителя. „Човек не чувства никакъв глад", твър­дят постещите. Вниманието на човека е отправено „нагоре" и „не остава никак­ва мисъл за стомаха". „Това не представлява никаква мъка, напротив - чув­ствува се несравнима с нищо лекота."

На въпроса: „Не чувствуваш ли никакво влечение да си хапнеш месце, да си пийнеш винце?", последователите на Дънов отговарят обикновено: „Не, ни най-малко. Все едно, че не се ядат и не се пият." „Все едно то не се отнася до мене." Когато попаднат на трапеза с хора, които ядат месна храна, те не правят въпрос за това, че техните сътрапезници ядат месо, нито чувстват, че с това се върши нещо противно за тях. Те мълчаливо получават гарнитурите на трапезата, които не са приготвени от месни продукти, без да повдигат въпрос за някаква компенсация. Те знаят, че под светлината на „Учението" те са при­добили „друга нагласа", която за другите е непонятна, странна, че „не храната е най-важното нещо в живота". Поради това те не правят от своето вегетариан­ство въпрос на някаква агитация или пропаганда. Те са често подложени на закачки отстрана на сътрапезниците си, които понасят търпеливо, като избяг­ват по-дълбоки обяснения за своето вегетарианство.

Очевидно вегетарианството на Дънов не е някаква самоцел, нито догма. То е метод на хранене, отговарящ на другата духовна еволюция на „ученика". „Тялото на духовния човек трябва да бъде изградено от чисти материали" - това се подразбира от само себе си. При положението, че подвижничеството е въпрос индивидуален, че при всички условия последователят на Дънов не дава пред никого никакво обещание, че той запазва правото си на избор на храната си при всички условия, той има съвсем свободно отношение и към въпроса за безмесната храна. Той е преминал към нея без да се пресилва, без да чувства липсата й, след като е изживял „радости от друг характер". Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа.

При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отче­тат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недос­тиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна. Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на не­обходимите за храненето продукти, макар и вегетариански. Последните слу­чаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изоб­що, което не отговаря на истината.

[Д-р Стефан Кадиев]