Михалаки Георгиев

(24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

II.

Биографични бележки

А. Михалаки Георгиев. Биографична скица

Михалаки Георгиев е роден на 24 август (11 август стар стил) 1852 година*  в град Видин. По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен търговски, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям тур­ски гарнизон. Писателят произхожда от заможно търговско-занаятчийско се­мейство. Родителите му умират рано и той е принуден да живее в семейството на своята омъжена сестра. Завършва класното училище в родния си град. През есента на 1868 година, заедно със сестра си и зетя си, Михалаки Георгиев за­минава за Ерусалим (Палестина), където престоява около шест месеца. Там започва да изучава гръцки език, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити. През май 1869 годи­на се завръща в България.

Елементарните знания, придобити във видинското класно училище, не могат да задоволят любознателния юноша. Ето защо през есента на 1869 годи­на се отправя за чешкия град Табор, където по онова време се учат български младежи. Михалаки Георгиев се сприятелява с мнозина от тях, между които трябва да посочим и Ангел Кънчев. В началото постъпва и се учи в реалната гимназия, а по-късно се записва в индустриално-земеделската школа в Табор, която завършва през пролетта на 1874 година.

Завърнал се в родния си град, Михалаки Георгиев веднага става учител по естествените науки. Като преподавател по физика и химия успява да стъкми малка, примитивна лаборатория за химически и физически опити, но бива нак­леветен пред турските власти, че запознава своите питомци с военни дисцип­лини. Наред с педагогическата си дейност той работи и на общественото поп­рище, главно като сказчик и книжовник. По това време публикува първите си научно-популярни статии по някои въпроси на науката, земеделието и народ­ното стопанство във в. „Право", в. „Ступан" и сп. „Читалище".

Още преди да започне Освободителната руско-турска война, заедно с неколцина свои приятели М. Георгиев събира сведения от стратегически и ико­номически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи".

След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назна­чен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се за­познава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 го­дина е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна. Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр.

През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаника­та за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети.

Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното сто­панство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за на­чалник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. По-късно това отделение е преустроено в отделение за държавните имоти, горите, земеделието и търговията и е прехвър­лено към Министерството на финансите. На този пост стои близо девет години и развива трескава плодотворна дейност, която оставя трайни следи в разви­тието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието. През 1884-1885 година създава и редактира в. „Домакин - лист за земеделие, индустрия и тър­говия", в който ратува за реформиране на нашето изостанало земеделие, на цялото българско стопанство, за икономически подем на страната, „за спасе­ние на отечеството от икономическото ни поробване, докато не бъде късно", за започване на „война против сиромашията на страната ни". Вестникът тряб­ва „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, гради­нарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост и пр." Михалаки Георгиев е неуморим радетел за разпространяване на земеделска и икономическа просвета след народа. За тази цел не само пише и агитира, но и създава първите земеделски училища у нас. Той има немалък дял и в изработването на редица закони, кои­то засягат по-важните клонове на народното стопанство и допринасят за раз­витието на нашето изостанало земеделско стопанство. През периода 1890-1892 година работи усилено за уреждането на Първото българско земеделско-про­мишлено изложение в град Пловдив (1892), на което е директор. Като органи­затор на това земеделско-промишлено изложение и като дългогодишен ръко­водител на земеделието, търговията и пр. той събира обилен статистически материал за икономическото развитие на нашата страна след Освобождение­то, който преработва и издава в отделен научен труд.

През 1890 година в сп. „Денница", редактирано от Иван Вазов, се появя­ват първите белетристични творби на Михалаки Георгиев. С това се поставя началото на една активна творческа дейност. През деветдесетте години на ми­налия век той написва най-значителните си художествени произведения, кои­то му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и езика на нашия народ. Дружбата му с Ив. Вазов и с някои други български писатели започва много по-рано. В къщата му се съби­рат често някои от най-видните майстори на художественото слово, най-рев­ностните културни дейци по онова време.

Ала тези сбирки, на които се обсъждат в приятелска атмосфера пробле­мите на литературата, изкуството и на младата българска наука, която вече прави първите си стъпки, биват прекъснати поради заминаването на Михалаки Георгиев за Виена, назначен през август 1894 година за първи секретар на българската легация. В началото на 1897 година е преместен за дипломатичес­ки агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съ­седни народа.

С настъпването на пролетта на 1899 година настъпва и краят на дългого­дишната служебна дейност на Михалаки Георгиев. Той напуска не само дър­жавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик учас­тва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години.

Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционе­ри, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съ­мишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхуш­ка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ог­рабване на народа.

Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато пи­сателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озло­бените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато те­роризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестни­ка, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководи­телите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност. Тежките изпитания се отразяват зле и на здравето му, което започва постепенно да се влошава.

Ала въпреки бедите и неволите, които го преследват, Михалаки Георгиев продължава да работи неуморно и написва редица интересни белетристични творби, малко известни досега. Написва и либрето на операта „Тахир Беговица" по своя едноименен разказ, която през 1911 година се играе с голям успех. Музиката на операта е дело на композитора Димитър Хаджи Георгиев. Писате­лят не изоставя и културно-обществената си дейност. С работата си като под­председател на Дружеството на българските писатели и публицисти доприна­ся за укрепването и развитието на тази организация - предшественик на днеш­ния Съюз на българските писатели. През 1911 година бива избран за председа­тел на същото дружество и участва в X всеславянски журналистически кон­грес в Белград като водач на българската делегация.

През 1915 година здравето на Михалаки Георгиев рязко се влошава, той получава удар, парализира се и на 14 февруари 1916 година умира, без да може да види своите най-хубави разкази и хуморески, събрани в отделно из­дание.

Михалаки Георгиев. Съчинения, том /, стр. 439-443

„Български писател", 1961 г.

Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Гзоргиев

Б. Биографични и творчески данни за Михалаки Георгиев

ГЕОРГИЕВ, Михалаки (Михалаки Георгиев Лозанов) (11 .VIII.1854, Ви­дин -14.11.1916, София). Завършва Земеделско-индустриално у-ще в Табор, Че­хия (1874). Учител във Видинското класно у-ще (1874-78). Развива широка про­светна и обществена дейност. Печата статии по стопански въпроси във в. „Пра­во" и в списанията „Читалище" и „Ступан". В навечерието на Рус.-тур. осв. вой­на предава на рус. командване плана на Видинската крепост, стопански и во­енни сведения. След освобождението (1878) е чиновник, учител в Лом (1880-82) и в София (1882-84). След 1884 се отдава на стопанска, обществ. и култ. дей­ност. Началник на отд. в М-вото на обществ. сгради, земеделието и търговията (1884-93). Организира земед. образование в Б-я, организатор и дир. на Първо­то бълг. земеделческо и промишлено изложение в Пловдив (1892). Негово дело е първият бълг. гимназиален учебник по ботаника. В статиите си по стопански въпроси, част от които са поместени в редактираното от него списание „Дома­кин", се застъпва за модернизиране на бълг. земеделие и за развиване на промишлеността. Дипломатически представител в Бълг. легация във Виена и Белград (1894-99). Значителна негова обществ. проява е участието му във в. „Балканска трибуна" (излизал през 1906-08), отличаващ се с острите си кри­тики срещу правителството на Д. Петков и срещу монарха, което става причи­на за многократни конфискации на отделни броеве, а Г. за известно време е затворен в Черната джамия в София. След спирането на вестника се оттегля от полит. дейност, участва активно в култ. живот на страната. Един от основате­лите на д-во „Слав. беседа", на физико-медицинско общество, на Бълг. земе­делско д-во. Поддържа приятелски връзки с Ив. Вазов, Ив. Д, Шишманов. До­писен член на Срб. [Сръбско] земед. д-во; действителен чл. на БАН (1884).

Първите разкази на Г. излизат през 1890 в сп. „Денница". Отразяват впе­чатленията от Срб.-бълг. война, тревогата от беззащитността на човека пред военните събития и страданията, които понася, без да има вина. Противоречи­ето между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит. ре­шения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., на­мира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социал­ните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглеж­да като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на об­ществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледна­та алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Кон­серватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и тради­ционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. тра­диция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътреш­ният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начи­на, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му твор­чество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзна­ние и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране меж­ду представителите на град. и селската култура, между патриархалното разби­ране за живота и новите държ. институции (,:Меракът на чичо Денчо", „Моят приятел Пенчо Чатмаков", „Разкумил кума си'' и др.). Г. е далеч от оформящия се в нач. на XX в. в бълг. литература модерен възглед за човека и изкуството. Определено принадлежи към кръга на „старите". Автентичното пресъздаване на традиционната патриархална култура и нейното духовно съдържание, бо­гатството на опита и житейската мъдрост придават стойност на произведения­та му. Творби на Г. са публикувани в списанията „Денница", „Мисъл", „Българ­ски преглед", „Войнишка сбирка", „Летописи", „Българска сбирка", в „Църко­вен вестник" и др. Автор е на либрето за операта „Тахир беговица" (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов.

СЪЧ.: Така се лъже човек. Хумореска. 1899; Три срещи. Спомени от ми­налото. 1899; От късмета е всичко на тоя свят. 1904; Бирникът дошел. Драмати­зация. 1905; Тахир беговица. 1910; Разкази и хуморески. Т. 1-2.1919-21; Избра­ни разкази. В Зт. 1938-42; Избрани разкази. 1946; Избрани разкази. 1952; Съ­чинения. Т. 1 -2.1961; Разкази. 1973; Меракът на чичо Денчо. Избр. творби. 1980.

ЛИТ.: Георгиев, Б. Михалаки Георгиев. Биогр. бележки и спомени. 1960; Цани Гинчев, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Тодор Влайков, Цанко Церковски в спомените на съвременниците си. 1964; Русев, П. Михалаки Геор­гиев. Лит.-крит. очерк. 1965; Василев, М. Михалаки Георгиев. Лит.-крит. очерк. 1976.

А. Велева

Речник по нова българска литература 1878-1992 г.

Съставителство и редакция:

Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев

София: Хемус, 1994 г.

------------------
* Доскоро се смяташе, че М. Георгиев е роден на 24 август (11 авг. стар стил) 1854 г. Но някои нови данни и главно два собственоръчно написани документа (особено важна е автобиографията му от 1881 г.) сочат друга дата - 24 август 1852 г. Тази дата е по-приемлива и точна, защото е подкрепена от документи, писани от самия писател, докато за старата дата (24 август 1854 г.) няма преки свидетелства, оставени лично от М. Георгиев. (Бел. авт. на биогр. скица)