Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн.
През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя.
През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник.
Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата седмица.
