61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене.
Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене.
Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си!" Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора.
Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години.
И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички.
Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво:
1. Културния дом в Русе.
2. Гара Русе-Юг.
3. Мостът на Дружбата в гр. Русе.
4. Държавния университет в София.
5. Резиденция Лозенец.
6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски".
7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж."
8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта.
9. Хотел „Тримонциум" в гр. Пловдив и още много други.
А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят. Що години има, все за работа е. Да сме живи, да сме здрави и да дочакаме други дни и години на истинското ни освобождение.
