Решиха да ни обвинят в шпионаж, че сме служители на чужда страна. На коя? Единствено Братството поддържаше връзка с Сранция. Но по странни стечения на обстоятелствата връзките с Михаил Иванов от Франция бяха прекъснати отдавна. Възрастните приятели го обвиниха, че е самозванец. Той се беше обявил за Миров Учител, но същите тези приятели помнеха и знаеха какво бе отношението на Учителя към него. Имахме и документи за това. А моите съвременници от Школата го знаеха много добре какво представлява. Рано или късно делата на всеки един от нас излизат на яве. А той бе служител според Учителя на Черната ложа. Ние знаехме това изказване на Учителя и след някои и други развръзки преустановихме всякакъв контакт с Франция. Но следователя ни обвини в шпионаж. Аз се ядосах. Тропам с голямата си длан по масата. „В какво ни обвинявате Вие? Че ние ядем хляба на тази страна и в нас лъжа няма. И Вие знаете това. Във всичко друго може да ни обвинявате, но в шпионаж - никога." Тропнах силно с ръка и всичко на масата подскочи. Това не смути следователя. Но те провериха чрез своите хора и агенти тук в София и във Франция и се убедиха, че нямаме никакви връзки. Лично следователят бе казал на Мария при разпит: „Ако имаше една единствена сламка, за която можем да се хванем и да ви обвиним за шпионаж, то всички щяхте да увиснете на бесилото. Но ние проверихме това и шпионаж няма. Ще ви съдим за друго." И те ни съдиха за това, другото. И ни осъдиха както трябва и както наподобява на един съд с адвокати, свидетели, съдии и прокурор. Съд по всички техни правила. Получихме присъда по техните закони. Излежахме я пак по техните закони. Чрез тях някой ни учеше на ненаучени неща.
