Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни.
Стр. 178/1036
Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува.
Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също.
Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също.
Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също.
Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят.
Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също.
Някога имаше балами и умни - и сега делят народа.
Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове.
Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред.
Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В. Цар Фердинанд ордени 1- ва степен с брилянти от вярната му армия и признателния народ и след това, когато той абдикира, политическите акробати взеха да се бият в гърди кой го е изпъдил и брошури писаха същите тия, които го величаеха. Сега също на Н. В. Царя поднасят дипломи, адреси, провъзгласяват го за почетен..., а Бог знае що му гласят от другата страна.
Някога управниците се занимаваха с взаимни обвинения и търговия - разгърнете книгата от Ст. Омарчевски „Български управници в световната война, факти и документи”, и ще се уверите, че когато едни там долу мряха, и други тук гладуваха, нашите управници са се интересували от всичко друго: банки, търговия, посрещания, изпращания царе, кайзери, но не и за държавните работи. И сега също нашите управници се делят на племена, дебнат, взаимно обвиняват, концесии и пр., и пр., но не и за общите народни интереси мислят.
Някога нашата опозиция беше разединена и позволиха по този начин да управлява едно меншинство.
И сега също нашата опозиция се разправя, спори не как да защити интересите народни, а кой кого да излъже, измами, та повече мандати да вземе, т. е. повече партизани да спечели.
Някога ний апелирахме за опомняне и вземане мерки, за да се предотвратят страшните дни и катастрофи, които идеха (разгърнете книгата „Септемврийски дни 1918 г.” от А. Лулчев, и ще се уверите) - и сега също ний апелираме към всички за опомняне, за взаимни отстъпки, търпимост, както някога казвахме, така и сега ви казваме, че грозни дни идат! Опомняне
трябва от всички!
Да се вслушаме в гласа на народа, защото глас народен е глас Божий!
Да помним, че някога малкото камъче обърна каруцата и тогава, когато тя се обърна и топовете загърмяха край София, а картечниците зловещо защракаха край Павлово, тогава много се опомниха, отговорни фактори раздвижиха като никога, много глави се наведоха, устни и лица побледняха.
Автомобили със запалени фарове чакаха да отнесат много неспокойни души и на много багажите бяха готови, стегнати, за да бягат...
Стр. 179/1036
Много, много буйни юнаци, след като бяха се отървали от куршумите и гранатите на неприятеля, намериха гроба си край София...
Скъпо някога платихме за нашето лекомислие. Скъпо плащаме и сега за нашето разединение и озлобление, забравяне на миналото.
Някога ний предупреждавахме, предупреждаваме и сега отговорни и неотгоаорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения.