61. Оня свят

Любимият ни Учител, като гледаше нашето състояние често, според раз­говора, ни разказваше някоя случка и ни остави да мислим върху нея.

При този разговор ни разказа следната случка:

Един ден Настрадин Ходжа отива за дърва. Качил се на клона и почнал да реже. Един му казва:

- Настрадин Ходжа, ще паднеш!

- Не е твоя работа! - И след малко паднал заедно с клона. „Знае кога ще падна, той ще знае и кога ще умра" - си казал Настрадин и отишъл да го пита.

- След три дена - му отговорил човекът. Сбогува се Настрадин и отива за оня свят. Изкопава си гроб под една круша, ляга в него, яде крушите, които падат, и чака да умре. Задали се камили. Той се надигнал да види и ги изпоплашил. Те обърнали товара си и керванджиите го набили. (Учителят се много сме­еше, като туряше кърпата си на устата си. Винаги, когато разказваше нещо смешно, много се смееше, сложил кърпата си на устата.) Върнал се вкъщи и казал на жена си:

- Много добре е на оня свят, ама като подплаших камилите...

Сега богословците представляват Господа като нещо външно. „Ако има Господ, печелим, ако няма, не губим" - казват. Доказват, че има Господ. Че как няма нищо, като изгубиш живота си? Та, новите аргументи какви трябва да бъдат? Щом чувствувам Бога в себе си като Любов, Мъдрост и Истина, има Бог, ще Го познавам и извън мене. Казвате: „Няма Бог." Че, колкото и да отричаш Бога, има вътре в тебе нещо, което ти казва, че има - както ако казваш, че няма болка, а като те боднат, чувствуваш болка.