В село Равна ние прекарахме едно посвещение. Аз живеех на квартира в учителската канцелария, а Еленка живееше у Костадин Александров (Коцито). Хранехме се на обед в канцеларията, защото до обед си гледахме учебната работа и наглеждахме яденето да ври на печката. А вечер аз отивах в квартирата на Еленка и вечеряхме заедно.
На следващата 1931 и 1932 учебна година Еленка заживя на квартира у дядо Истатко - семейство, което се ползваше с много добро име.
В канцеларията и в квартирата на Еленка темата на разговора ни бяха беседите на Учителя. Свирехме и двамата на цигулки. Аз подпомагах Еленка да си заучава уроците по цигулка, защото на нея по-мъчно й бе свиренето.
Елена вземаше уроци от Христо Петков, музикален педагог от София, баща на видния диригент Добрин Петков.
Колегите от Годеч ни завидяха за нашия хармоничен живот. Особено един, кръчмарски син, който надума на либералите да ни уволнят и така бяхме уволнени от Равна.
Но като ни уволниха, мен ме назначиха в Кърджалийско учител, а на нея Учителят й каза така: „Ти вървиш по бащина линия, баща ти си замина млад от тоз свят. Ти скоро ще си заминеш от този свят. Чети Словото Божие, не ти трябва вече да учителствуваш, ти имаш право на пенсия." И тя се пенсионира и остана в София. Тя си замина в 1948 година, чак. Учителят си замина 1944 година, а пък тя - през 1948 година.