Отивайки към гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. Стигнах в родното си село Водица. Майка ми ме посрещна с радост, че ме вижда жив и здрав. След малко чувам кокошка да вряка. Излизам на двора и виждам, че мама се кани на дръвника да отсече главата на една кокошка. Извиках й да не коли кокошката, защото аз съм се зарекъл да не ям месо. Мама се зачуди: „А може ли човек да не яде месо?" И с какво ще ме посрещне, щом не ям месо и щом тя няма да ми заколи кокошка? Трябваше дълго да дебатираме по този въпрос. Все пак на майка ми й стана мъчно, че съм се отказал да ям месо.
Трябва да отбележа, че откакто прочетох брошурата „Смисълът на живота", че има безкраен живот, че има еволюция, аз в себе си строго реших да продължа образованието си и да скъсам връзките си с всички момичета, които ми бяха приятелки преди да постъпя на военна служба. Те бяха взели адреса ми от моите близки и ми бяха писали писма, но аз не отговорих нито на една. Така скъсах връзките с приятелките си. Светът изчезна за мене. Интересуваше ме Словото Божие.