8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

A. Георги Куртев - от 1910 до 1958 год.
Б. Велчо Ив. Милевски - от 2.07.1958 до 19.01.1976 год.
B. Добри Ганев Кънев - от 1976 до 2.05.1978 год.
Г. Вълко Пенев - от 4.05.1978 до 1983 год.
Д. Марко Христов - от 198З до 16.04.1995 год.
Е. Андон Кънев -  от 16.04.1995 досега.

А. ПИСМА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ В

АЙТОСКИЯ ДУХОВЕН РАЙОН.

29. IV. 1950 г.

Добри и обични братя и сестри,

Великият Учител на Любовта казва: Животът тук и горе е свързан с непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия.

За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята.

Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята. За въдворявание Царството Божие в сърцата и умовете на всяка човешка душа от всички народи.

И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта. Истината и всяка правда и доброта, за да помогнем с каквото можем на всеки отруден и угнетен, когото срещнем в пътя си - това е да ввършим волята Божия, за да бъдем и ний радостни и весели.

С Братски поздрав:

Г. Куртев.

*  *  *

28 юний 1958г.

Чрез Ръководителя на Айтоското Бяло Братство, Велчо Ив. Милевски до всички братя и сестри на Братството.

Любезни и мили мои братя и сестри,

С особено внимание се обръщам към всички вас, за да ви уведомя за следното: Казвам се Георги Вълчев Куртев, роден в гр. Айтос на 3-ти март 1870 година, значи сега съм на 89 години.

Ученик съм на любимия благ наш Учител Петър К. Дънов от 1908 година, т. е. от 51 година и като негов представител на всички наши братства в Айтоский духовен регион, състояща се от град Айтос и няколко села от Айтоска, Бургаска и Поморийска околии.

Обединителното звено на тези братства е тази градина в град Айтос, която създадохме през 1920 година по благословението на любимия ни благ Учител.

Всички работихме, работим и ще работим с ентусиазъм и безкористие.

И сега аз съм на доста внушителна възраст. 89-годишен, очите ми намаляха, слухът ми притъпя, паметта ми се засенчва, както и силите ми ме напущат, реших да се оттегля на почивка и не се меся на никаква братска работа. Докато Бог ме повика в другия свят.

В особената ми грижа, която имам винаги за Божието дело, ръководено от любимия ни благ Учител, и за по-правилното и добро ръководение на братствата, намерих за добре да ви препоръчам и помоля да се избере засега един комитет от шест братя, а именно:

Во главе моят заместник Велчо Ив. Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К. Долапчиев, Янко Стоянов и Илия Чернев, които да ръководят братствата и занапред. Да вземат общи солидарни решения, с обща солидана отговорност, както пред Учителя и Бога, така и пред законите и наредбите на властите.

Понеже имам вяра във всички вас, че ще приемете тази моя молба, предварително ви благодаря.

Всеки брат или сестра, които в частния си живот има нужда от какъвто характер и да е, и желае, е свободен да кореспондира с мене писмено или устно. И аз съм готов да го приема и изпра тя с Любов

С дълбоко уважение и Любов към всички вас, ви поздравявам с благопожелание, Бог да ви даде всичко най-хубаво, което душата ви желае.

Ваш скромен и по-възрастен брат:

Г. В. Куртев

Гр. Айтос

*  *  *

Б. ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ /1899 -1976/

Велчо Иванов Милевски е роден през 1899 година в земеделско семейство. Има двама братя и две сестри. Първоначалното си образование получава в град Айтос, а след това завършва ж.п. училище. Работи кратко време като ж.п. служител, след това изучава шивашката професия, която практикува до 1948 година. Родителите му и цялото му семейство са от първите ученици на Учителя в град Айтос. Бащиният му дом е в пряко съседство с дома на брат Георги Куртев. От малък израства в духовна среда. От най-ранна възраст той контактува със Словото на Учителя. При откриването на Младежкия Окултен Клас в град Айтос той е активен участник, като редовно развива поставените теми и задачи в класа. Участвува в Младежките събори в София.

По препоръката на Учителя всеки да научи да свири някакъв инструмент, той научава да свири на цигулка, с което активно участва в музикалния живот на Айтоската братска група. Под негово ръководство се разучават братските песни, с което спомага за правилното им разучаване. Свири и в оркестъра при играенето на Паневритмията.

Беседите, които получавахме от София, пристигаха на неговия адрес и оттам всеки си ги получаваше. И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя.

От 1948 година той работеше като чиновник в Т.П. кооперацията и умееше да пише на пишуща машина. От София бяха донесли една пишуща машина, на която той преписваше нарядите, мислите за всеки ден и водеше кореспонденцията на братството. Тази пишуща машина след заминаването на брат Милевски, от София си я взеха, не знам по чие мнение.

По характер благ, отзивчив, доброделен, той беше предан ученик на Учителя. В семейството му имаше духовна атмосфера, която той наследи от бащиния си дом и която се стремеше да предаде при възпитанието на децата си.

В работата си като ръководител, посочен от брат Георги Куртев, прилагаше колективния метод (работа с цялото ръководство) и резултатите бяха налице.

Брат Велчо Ив. Милевски си замина на 17 януари 1976 година. След неговото заминаване цялата архива и налични беседи бяха предадени на брат Добри Ганев Милчев, който пое ръководството на братското общество Бяло братство, град Айтос.

Надка Вълкова.

*  *  *

В. ДОБРИ ГАНЕВ КЪНЕВ/1910- 1978/

На брат Добри

Духът на Любовта
ще го отведе
там, гдето зреят чудни плодове,
там, где всичко е Д О Б Р О!
Сполайте братя ний да го изпратим
при нашия велик Отец.
Сбогом, братко Добри,
ти остави светъл спомен в нас.
Мил, добър и вечно благ
ние ще те помним!

4 май 1978 година.

ВМ /Веселина Маркова/

*  *  *

Г. ВЪЛКО ПЕНЕВ ИВАНОВ

Брат Вълко Пенев Иванов, роден на 22 март 1903 година, пое ръководството, братската група от брат Добри Ганев Милчев през месец май 1978 година.

Произхожда от бедно семейство - майка и още три деца. От дете започва да се бори с несгодите на живота. Майка му бе силно вярваща жена с абсолютна вяра в Бога. Това става причина да почувства нужда от духовна среда и започва да контактува със сестри от братската група. По този начин тя въвежда децата си в братския живот.

Брат Вълко Пенев от най-ранна възраст влиза в братските среди. Завързва тясна дружба с брат Велчо Милевски, което определя живота му. При откриването на Младежкия Окултен Клас в град Айтос, той е активен участник, като редовно развива темите и поставените задачи в лекциите. Участва в Младежките събори в София.

По професия е шивач, която професия упражнява до края на живота си.

Във времето, когато той беше ръководител, се направиха редица подобрения на Братската градина, Айтос. В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица. Тъй като домът му беше в непосредствена близост с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания.

Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр. Марков, на когото бе предадена цялата архива на братското общество Бяло Братство в град Айтос.

Недка Вълкова

*  *  *

Д. МАРКО ХРИСТОВ МАРКОВ /1915-1998/

Роден на 22.01.1915 година в град Айтос в бедно семейство. Родителите му са едни от първите ученици на Учителя в Айтос, както и родителите на съпругата му. Има две дъщери. По професия е сладкар.

Брат Марко е ръководител на Братството в град Айтос от 1983 година до 16.04.1995 година. Целият му живот изцяло е посветен в служене на Бога. В неговия дом се посрещат и изпращат с радост и любов много братя и сестри, идващи на съборите за Петровден и Богородица на Братската градина. Редовно, всяка година той прави регистрация на братската група от Айтос в Бургас и уведомява за съборите в съвета, както изискват властите. По време на неговото ръководство става прехвърлянето и узаконяването на братския солон в Айтос. Започва строежът на новия салон в Братската градина. През 1995 година предава ръковоството и архивата на брат Андон Кънев.

Мълчалив по природа, милосърден и всеотдаен. Веднъж споделя с дъщеря си как на млади години дал единственото си сако на един беден човек.

За себе си казва: „Аз за себе си съм решил да чета беседите и каквото мога да прилагам. А кой какво казал, не ме интересува."

Всяка работа започва с молитва и винаги успява. Никога не забравя да каже преди хранене формулата: „Господи, благодаря за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно."

Работеше неуморно, от тъмно до тъмно.

Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен. Такъв го знаят, такъв ще го помнят братята и сестрите.

„За кой ли път
се раждаш на земята?!
За кой ли път
светлее ти душата?!

Облякъл си ефирната
си дреха, исткана
не от днес,
а от много века.

За пример си изпратен
на Земята
смирено - мъдрен
между всички братя."

Така написа сестра Радка от Поморие по случай 80-я му рожден ден.

А по случай заминаването му от този свят сестра Иринка написа:

„Годините минават,

годините минават,

годините минават.

  Животът е сън,

  животът е миг,

животът е късче бяла светлина!"

Брат Марко си замина на 30.12.1998 година. Последните думи изрече на 27 декември: „Благодаря ви, като деца на Бога, че се грижите за всички земни неща. Без земния живот не може. Важен е за човека.

Когато съм бил на градината, Учителят винаги ми е помагал.

Когато се пее песента на Учителя, нямаме право да роним сълзи, защото сълзите отнемат радостта на песента, тя отива горе.

Днес е 27 декември - най-великият празник на нашия Учител. Да направите молитва и да почерпите довечера."

От дъщеря му: Веселина Маркова.

БРАТ МАРКО

На 15 юни 1991 година се организира от мен концерт в камерна зала „България" по случай 120-годишнината от раждането на Георги Куртев. Подобно чествуване бях решил да организирам и в Айтос. Отидох, срещнах се с някои приятели, за да се уточним. С мене беше и Георги Събев. Но те започнаха да се отклоняват в разговора ни и аз ги спрях, като им казах, че аз в случая командвам и ако искат да стане чествуване в Айтос, трябва да ме слушат. Съгласиха се. Заведоха ме при ръководителя на Айтоското братство - Марко Христов. Посрещна ме беловлас старец. Седнахме и се представих и в няколко изречения аз представих плана си. Слушаше ме спокойно и внимателно. Запитах го: „Искаш ли да правим чествуване?" В миг леко обърна поглед с очите си нагоре, без да помръдва главата си и след няколко секунди каза: „Искаме." - „Имаш ли нещо против да го направим в градския салон?" Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната събота от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено. Биха го приели за нещо напълно естествено. „Аз предлагам да го направим в петък следобед, привечер. Приятелите, които ще дойдат, ще останат за следващия ден, за съботата, когато ние се събираме всеки месец и си правим своя наряд." - „Добре, съгласен съм. Уточняваме се за петък. Аз ще докарам музикантите от София и ще го разгласим с покани. А вие оттук ще го организирате, като съобщите на приятелите по селата." - „Добре, съгласен." - „Значи се разбрахме. Тогава давайте да пием чай." Седим и пием чай.

След малко дойдоха и онези, които трябваше да съдействуват и да присъствуват на разговора ни и да кажат също какво мислят. Дойдоха, но ние пиехме чай. Накрая казаха: „Хайде да се уточняваме." Аз се обадих: „Ние се уточнихме с няколко отговори от брат Марко. " Онези стояха изумени. Не можеха да повярват. Отидоха си. Двамата се усмихнахме.

Брат Марко продължи: „Сега аз съм ръководител. Идват, питат ме какво да правим. Аз им казвам. Те тръгват и действуват.Те са млади, излизат напред. Аз оставам най-накрая незабелязан. Оставям другите да ръководят. Но решенията ги взимам аз. Но те не се усещат. Само ти разбра как това става."

Да, аз бях разбрал. Той имаше връзка с Невидимия свят. Разумна и естествена връзка и се осъществяваше по строг специфичен за него начин.

Чествуването премина. Мнозина излязнаха на преден план. Брат Марко изобщо не се виждаше, седеше в салона незабележим, като че ли го нямаше. А го имаше! И то как!

Аз също бях най-накрая, аз организирах, но бях зад кулисите. Мен също ме имаше. Но ме позна само брат Марко, защото и аз го познах. Опознаването е взаимно за душите, които имат един и същ идеал. А нашият идеал бе Словото на Учителя Дънов и неговата Школа.

Амин.

Вергилий Кръстев

*  *  *

Е. АНДОН ИВАНОВ КЪНЕВ

Кратка автобиография На Андон Иванов Кънев от град Айтос

Роден на 26 юли 1927 година в село Ябълчево. Баща ми и майка ми са ученици още от първите години на Братството. Баща ми. Иван Кънев Терзиев до края на своя земен живот беше ръководител на Братската група, до завършване на своя земен живот. Той беше много ревностен и работеше всеотдайно за Делото Божие. Той поддържаше постоянна връзка с Георги Куртев от Айтос, като ходеше при него и там се заучаваха на времето всички песни и молитви. Той много беше предан към брат Георги и Учението. А брат Георги много го уважаваше, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов. Към края на 1951 година напуснах село Ябълчево и поех път към град Айтос потърсих си работа понеже почувствах, че в селото няма работа за мене. Тук си намерих вече къде да работя и останах в Айтос досега. Тук се запознахме със сестра Пенка, и така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме. Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот. Впоследствие пое този път и тя и се разбираме много добре и работим за изпълнение и преизпълнение на Царството Божие на земята. Тук се запознах с много братя и сестри от града и почти от всички братства в България. Събирахме се често с много братя и сестри на свирки и прекарвахме много весело в името само на Божията Любов. Ходихме често на Братската градина, там, където е живеел и прекарал целия си живот в служене на Бога брат Георги Куртев. Най-много от всички и най-много сме се събирали с брат Добри Ганев и сестра Надка Куртева, с тях имаме големи преживявания на истински братски живот. От тях научихме с Пенка много за живота и Учението на Учителя, почти всички песни и молитви сме ги учили при тях, знайте, че всичко бе иззето от властта и най-важното бяхме на работа, а не бяхме свободни, да работят свободно, но въпреки всичко ние с Пенка отстояхме на всички трудности. От поемането на ръководството от брат Добри Ганев аз вече станах член на това ръководство, със сестра Надежда и Илия Чернев. Работа вървеше добре, но уви, беше за малко време или за две години. Първом си замина брат Добри и после брат Илия. Тогава стана ръководител брат Вълко Пенев, също бях в това ръководство, разбирахме се много добре и работихме с голямо разбиране, но дойде ред и той да си замине от този свят. Тогава пое ръководството брат Марко Христов, с него работихме много години, в разбирателство. От върховния съвет ни пратиха писмо, с което да регистрираме. Брат Марко прочете това писмо пред мен и брат Цветко. Решихме да произведем избори и да изберем новия ръководител на братството в Айтоската група. Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка. Избра се ново ръководство, начело с Андон Иванов Кънев, а Недка Вълкова - касиер. Иван Славов Топалов за член. Така работихме четири години, а сега от април месец ни се гласува и втори мандат да отговарям за Братството на град Айтос. През това време на ръководство се извършиха много работи за подобрения и подвизаване на всички братя и сестри, които обичат и добре познават Братската градина на град Айтос, тя е всеобща на всички нам, които сме ученици на това ВеликоУчение. Една мечта ми се изпълни. Отдавна имах желания нашата група да излиза на Парка и да играе Паневритмия самостоятелно и да се научат братя и сестри да играят. Това вече е факт, най-после научиха и айтозлии да играят сами Паневритмия. И на края има много какво да се пише за работата на братята в Айтос но засега спирам дотук.

С много братски поздрави:

Брат Андон

А на вас желая Бог да ви благослови да завършите книгата за Георги Куртев с успех. /Чакаме./

Изпращам ви материали, доколкото можах да събера.

Изпращам ти два броя снимки колективни по твое желание. Вярвам, че ще ги харесаш много, защото в едната почти всички братя са си заминали за отвъдния свят, те ще бъдат много хубави за тази цел.

Общ брой снимки: 7 броя.

Поздрави Марийка Марашлиева от мен и Джана.

БЕЛЕЖКИ ЗА АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Брат Вергили Кръстев,

Получих ти писмото и всичко друго, което си писал и до брат Колю. Моето желание да ти помогнем с тези писма, които са писани за Георги Куртев и за Айтоското Братство. Аз много се радвам, че си се заел да пишеш такава хубава книга за Айтоска околия, дано всичко се осъществи за всички нас, които чакаме това да стане.

Брат Вергили, нека да бъде волята Божия. Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване. Разправяше брат Илия Чернев от Айтос. Разболяла се сестра Кина, Отива при Георги Куртев и му казва, че сестрата е болна. А той му казал: Илийчо, довечера ще дойдеш, никой да не те види, нито кучето, нито сестра Иринка, която по това време е била на Градината. Така и направил. Георги Куртев какво е правил, но сестрата се върнала здрава в Айтос. Той беше много приятен и внимателен към всички, на всички намираше какво да каже.

Веднъж отиват при него военни офицери и разговарят с него, задават му въпроса: „Дядо, ти като стоиш тука виждаш ли Господа?" А той отговорил: „Ти слънцето виждаш ли? Както ти виждаш слънцето, тъй аз виждам Господа " Той беше много любезен и много обичаше всички братя и сестри в околията. Ако не се види с някого за много време, качва се на каручката и тръгва за въпросното село. Така той обикаляше навсякъде. Той си имаше традиция. През зимата, когато няма работа на село и в града, имаше братя, които изпращаше да обходят всички братства, като на ден се посещаваше по едно братство. Повиква брат Васил Долапчиев, Злати Янев от Страцин, някои сестри, с тях да обходят всички братства. Първом се тръгваше от Братската градина с указание на дядо Георги като се започне от Айтос - Бургас - Каблешково, Бата - Страцин и много други села - през Просеник, Ябълчево, Вресово, Тополица - и пак Братската градина при Георги Куртев и оттам се разпръскваха по домовете си. Аз съм от село Ябълчево, син съм на Иван Кънев Терзиев. Баща ми беше много ревностен за идеята и ръководител на село. Братята и сестрите бяха малко. Но той винаги държеше връзка с Георги Куртев и се обичаха като истински братя. Ние тогава с нетърпение очаквахме този момент да ни дойдат тези братя и с тях да прекараме поне един ден в името на Господа. С тях беше много весело и хубаво. Когато са правели градината, баща ми е карал камъни от Байра с кола, понеже сме имали голями волове. А братята са играели хоро надоло пред колата, за да построят първата постройка. На всяко написано писмо до Иван Кънев, след като го получи да извърши някоя работа, той оставяше своята работа и тръгва за Братската градина. Там работеше поне по една седмица за обръщане на лозето, тогава то беше седем декара и докато не го свършат, не си идваше на село. След неговото заминаване вече ние с моята жена Пенка поехме този път и до днес работим за изпълнение на Божията воля. Едно се моля Богу - да ми даде здраве и живот, защото още не сме си изпълнили задачата до край.

Да ти разкажа как сяхме новото лозе. Старото лозе не беше вече годно, изкоренихме го, обърнахме местото с голям трактор с рала. Станаха големи трапове и стана невъзможно за сеене. Дойде един ден от Страцин Злати Янев. Мислихме и решихме с Пенка да вземем мотика, да заровим траповете и да го подравним, за да може да се сее. И така направихме дупки и го засяхме, та днеска има грозде за братя и сестри като дойдат има хем какво да работят, хем какво да ядат. Сега вече имаме и млада овощна градина. Има много за писане и разказване. Смятам, че е достатъчно дотук. Ако можеш този материал да го ползваш, ползвай го - всичко е за добро.

С братски поздрав:

Андон

Ако има грешки, моля те да ми извиниш, защото много бързам. Ти преди искаше да ти пишем нещо тука за около Градината.

Поздрави сестра Марашлиева.

Марийке - Марийке,

Сега не идваш на гости, когато можеш да дойдеш, но след това може би ще искаш да дойдеш, но не знам дали ще можеш.

Бъди здрава и люби Бога.