3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В

ГРАД АЙТОС

Айтос е малък град, разположен в източна България, в източните разклонения на Стара планина. Започва с буквата „А" - начало на българската азбука, което означава започване на нещо ново. Според Учителя „А" значи семе, посадено в земята, което има условие да покълне и расте - самосъзнание. Той се намира в благоприятна природна обстановка, която е давала възможност на човека да се отнася с благоволение към нея. Тази природа предразполага към вглъбеност и към великата разумност и Божествените закони. Предполага се, че тук са живели някогашните богомили, със свое светилище. Тази тайнствена обстановка е помогнала за духовното пробуждане на хората от града. Сред тези магнетични влияния, след Освобождението хората от града са търсили и усещали една духовна потребност за връзка с Бога. Така постепенно в града се създават т.н. спиритични групи, които са привличали по-будните хора, които са желаели да влязат във връзка с невидимия свят. Там, в местността Паспалата и т.н. Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл. Там никога не са ставали престъпления, това са били почти необитаеми, непристъпни за тогава места. Затова се усеща това ведро магнетично течение, като приятен зефир което гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града.

В този край хората са добри, умни, спокойни, особено през ония години след войната. Това се забелязва още в говора им и в походката им, както и в спокойното им обръщение един към друг. Още тогава у някои се пробужда съзнанието за доброто и злото в света. Това начало е вложено от Бога и е заветът на богомилите. Тази внушителна природа спомага за духовното пробуждане на хората в този край. Създават се мистични групи, като спиритисти, толстоисти и окултисти. Тези групи подготвят почвата за идването на великия Учител Петър Дънов в град Айтос. Отначало той идва като изнасящ сказки по окултните въпроси. По-късно идва като Учител на окултна Школа на Бялото Братство в България. Той е посрещнат от много свои съмишленици, които са го познали по Дух и Истина. Постепенно се създават малки групи от братя и сестри на тази Школа. Голямо било въодушевлението от изнасянето на сказки и беседи от Учителя. Тогава на Петровия връх се изнася първата публична беседа на Учителя, която е събудила интерес у голям брой граждани. Оттогава той става любимият Учител. По-късно стават редовни сбирки на братята и сестрите в града, където се четат изнесените вече беседи в София. Постепенно тези групи се увеличават и малкото салонче в града става почти тясно, стремежът към извисяване на човешката душа непрестанно расте. Всяка сряда и неделя се четат беседите. Съществувал е голям ентусиазъм у хората. Ръководител на Айтоската група е Георги Куртев. У дома му при него са идвали много хора от София и другаде, с които е разговарял и споделял мисли и разговорите си с Учителя, Особено раздвижване ставаше, когато идваха музиканти от София и свиреха новите песни, дадени от Учителя. Незабравими са били вечерите, когато се събираха по домовете и пееха до късно вечерта. В ония години в Айтос имаше един единствен цигулар - самоук, който с голямо старание успяваше да свири и да ръководи за заучаването на песните - Велчо Милевски.

Айтос има голяма мисия да изпълнява в бъдеще. Затова гражданите му трябва да приемат новите идеи за реализиране на това ново Учение - Новата култура, която вече е достояние на целия свят. Това може да стане чрез Словото на Учителя и самосъзнание.