273. КОЙТО ТЪПЧЕ СЛОВОТО

Преди години в село Брястовец имаше един отговорник по зърнодоставките. който познавал бай Киро като човек с духовни разбирания и му поискал някоя от неговите книги, но не толкова да чете и да научи нещо, колкото да го изпита дали го е страх или не. Бай Киро му казва, че ще му даде и че няма от какво да се страхува. Живеел близо до общината. Отива си, взема една книга и му я дава. Отговорникът взел книгата, отгърнал я оттук, от там и я захвърлил в краката му. Навел се бай Киро, взел томчето, умъчнен от това незачитане и гавра със Словото и си отишъл, без да каже нещо. Знаел той, че който се гаври със Словото, жар си сипва на главата. Мълчал и чакал да види какво ще стане с хулителя. Не се минали и две недели и отговорникът бил уволнен от служба, уличен в злоупотреба.

Хвърлил Словото, но и него изхвърлили. Такъв е законът на справедливостта в природата. За всичко се плаща.

Разказал: Бай Киро.

17 февруари 1957 г., с. Брястовец.