209. ЕДНО ДУХОВНО РАЖДАНЕ

Веднъж помолих брат Киро Овчаров да ми разкаже как, по какъв начин той е намерил този духовен път и откога датира неговото духовно раждане. Въпреки че той не обича да говори за себе си, веднъж бе в добро разположение и ми разказа своята кратка история,

Аз, каза той, още от дете съм религиозен, тъй че може да се каже, че аз съм роден с вярата в Бога. Когато станах на десети на години, взех да паса бащините си овце и да спя на къра /по къшлите/, далеч от хората, далеч от общия шум.

През летните вечери аз често се заглеждах в звездите или заслушан в песента на щурците, в песента на вятъра или в застрашителния вой на бурята, но нищо не разбирах. Всичко бе затворена книга за мене. Бях слаб и страхлив. Всеки, който пожелаеше, можеше да ме ругае или бие. Само единствено вярата ми в Бога ме крепеше. Много исках да слушам словото Божие, но нямах възможност да посещавам църква. А да се чете Библията в къщи, поповете тогава казвали, че е грешно. Времето минаваше ден след ден, година след година, докато през 1927 година в селото ми дойдоха външни хора, които продаваха Библия. Една Библия струваше седемдесет лева тогавашни пари. Когато отворих кесията, имаше точно толкова. Купих си Библия. Каква радост беше това за мене, че ще мога да чета Божието Слово и да се уча да го изпълнявам. Аз имах чувството, че съм най-богатият човек, щом като имам Библия. Една от моите мечти се бе осъществила. Хората, които продаваха Библии, ми взеха адреса, като ми казаха, че пак ще ме посетят. Аз обаче ги предупредих да не идват, за да си нямат неприятности със селяните, които не са настроени благоприятно към вярващите.

Няколко месеца след това брат Георги Куртев посети селото ни, придружен от братята Черню Калушев и Михаил Сербезов от съседното село Изворище, тогава Тержимен. Те ходили в дома на брат Паскал, но тъй се случи, че тогава аз не се видях с тях. Все по това време аз се бях подложил на пост, молитва и уединение, което продължи десетина дни, но дойде един брат, който ми помогна със съветите си и аз надживях този своего рода аскетизъм и почнах да ходя на събрание в Изворище или в Габерово. Духовните песни, които се пееха тогава в събранието / Тебе пеем, Богородице дево и др./ ме плениха. Душата ми бе жадна за такава музика и такива слова. Аз разбрах, че моето място е тук, не другаде. Песните и словото бяха като балсам за моята жадна душа. След като мина известно време, взеха да ми дават беседи да си чета в къщи. По-големите братя, като видяха моята ревност и привързаност към делото, разрешиха ми да си открием събрание в моя дом, аз, брат Паскал и жените ни. Каква по-голяма радост от тази, да можем да си имаме събрание в нашето село.

По-старите братя, като гледаха моята преданост към делото, един ден ми казаха, че вече е време да оставя цигарите. Не беше нужно да ми се повтаря, защото аз бях готов. Помня, че ми бяха останали в кутията три цигари, хвърлих ги и повече не запалих. За яденето на месо още никой нищо не ми казваше, но не помня как аз се научих, че хората от Братството не ядели месо. Повече не ми бе нужно и аз се отказах. Това беше естествена последица на моето духовно подвизаване. Достатъчно ми беше аз да зная. че не бива да се яде и вече въпросът за мене бе решен.

Годините минаваха. Младото поколение растеше, но нови хора в Братството не влязоха. На нас не ни оставаше друго, освен да запазим децата си от светско влияние, ето защо с брат Паскал решихме да заякчим връзките си, като станем сватове. Аз имам син, той - дъщеря, задомихме ги. Това беше най-разумното разрешение на въпроса. Децата ни поеха пътя и ние сега сме спокойни, че те ще ни заместят.

Горните бегли бележки са записани по разказа на брат К. Овчаров.

Като четем беседите и лекциите, ще срещнем указания, дадени от Учителя към братските семейства, като се казва, че един брак има смисъл, ако децата, родени от този брак, бъдат възпитани в духа на идеите.

Братята Киро и Паскал не са учени, не са с образование, а са прости селяни, но те са намерили най-правилното разрешение на въпроса за задомяването на своите деца,

Всички родители, които са пренебрегнали този въпрос, може би ще има често да съжаляват. Когато има различие във възгледите, не може да се иска хармония в живота. Възгледите до голяма степен са определящи, за да не кажем решаващи фактори за един по-добър живот.