197. СКЪПОЦЕННОСТ ЗА ПАЗЕНЕ

Преди няколко месеца една от най-възрастните сестри в нашия град ми разказа една своя опитност, която е свързана с нейното духовно пробуждане. Тя е следната:

Първото ми дете беше момиче и се казваше Анка. Беше с деликатно здраве. По-голямата ми сестра вече се бе запознала с идеите на Учителя и следваше този път. Анчето много работи бе научило от нея и ми ги казваше. Приятно ми беше, че от леля си учеше все хубави работи. Но така стана, че Анчето заболя и умря, както се казва на обикновен език. Голяма скръб ме налегна. Нямах никъде покой. Дотогава и аз посещавах по някой път беседите, но много не се задълбочавах. Но след като Анчето се помина, аз отидох в София, за да се срещна с Учителя. Разказах му за скръбта си и той ме изслуша внимателно, а след това ми каза: „Човек, когато прави къща, трябва здрав материал, за да не се събаря." И действително, Анчето бе с деликатно здраве, но защо бе така, не зная. Разговорът ни с Учителя продължи. Тогава той ми каза, но не само за да ме утеши, но да ми напомни още по-дълбоко причините за смъртта на Анчето, ми даде следния пример: „Един човек, като заминавал за далечен път, имал една скъпоценност, която оставил на едно семейство да я пази до неговото завръщане. И ето, минават 10-15 години и той се връща и си взема обратно онова, което бе оставил при семейството за пазене. Семейството трябва ли да му се сърди и да тъжи за това, че той си взема обратно оставената скъпоценност?"

С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма светлина в моето съзнание, като ми разясни по-дъбоките причини за загубата на обичната ни щерка.

По разказа на Пенка д-р С-ва.

В много случаи загубата на някое свидно за нас същество ни потапя в голяма скръб. Скръбта ни принуждава да търсим утеха и така ние намираме нашето място, нашия духовен път, който иначе не бихме търсили. Всичко в живота следва една разумна цел. Случайност няма.