104. A3 ВЕЧЕ ДОЙДОХ

Пет-годишният ми син, Георги, се помина през 1927 година и седем години след него ми се роди пак момче, което кръстихме Недялко.

Аз често сънувах покойното си момче, което идваше почти всяка нощ насън, за да ме утешава, понеже аз още плачех за него. То ми говореше насън так: „ Мамо, защо плачеш? Аз нали си дойдох? Аз съм пак при тебе." Но тъй като тогава още не бях пробудена, не разбирах какво ми казва и още повече плачех, заливах се в сълзи.

Веднъж, за да се разтуша, разказах на акушерката за моите сънища и какво ми казва покойно ми момче, а тя ми каза: „Може да се е преродило в другото ти дете." -„Ами може ли така?" -Попитах аз учудена. -„Някои хора казват, че душите не умирали, а отново се раждали."

Скръбта по заминалото ми дете ме накара да търся утеха, която намерих в Словото на Учителя.

Разказала: Ир. П-ва.

1964 г. - Страцин.