52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше? Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите.

Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек!" Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее.

Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея. Ето един пример:

Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката. Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот.

Но минаха години и нещата се промениха. Като че някой демон бе завидял на добрия им живот и бе посял семето на раздора близо до основите на този дом. Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена. Започна да охладнява към нея, взе да не й харесва работата, уредбата, готвенето. С една дума, търсеше причини да й се сърди, да не говори с нея, да не я търси за нищо.

Жена му виждаше всичко, но си мълчеше, като се надяваше, че ще се оправи. Те вече не спяха заедно. Добрата му жена и това прие с примирение. Но съседките й започнаха да й подхвърлят думи, че мъжът й заглеждал друга жена от съседната махала. Тежки бяха тия думи, но трябваше да ги понася. И наистина какво друго можеше да прави? Основите на техния дом, на тяхното семейство се рушаха.

Бай Вълкан виждаше това, но все мълчеше, докато един ден намери удобен момент да каже на сина си: „Синко, пътят, по който си тръгнал, не е добър. Този път не те води към добро. Хората подмятат думи. Синко, пази си честта и честта на семейството си. От тая жена по-добра, по-работна, по-къщовница няма да намериш."

Мълчеше синът му и нищо не отговаряше. Не мина много време и се разчу, че синът му завел дело за бракоразвод. Бащата познаваше сина си и обичаше истината, ето защо стана свидетел на снахата против сина. В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината.

Говори се, че отвъд той бил посрещнат от Учителя и отведен в школата, а на бай Милю казал: „А ти сам ще намериш пътя!"

По разказа на Г. Куртев