Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ, както индивидуално, така и колективно в школата, която отвори и с цялата своя дейност повече от 50 години. В беседите си той казва: „Аз съм дошъл да помогна българите. Както и да се отнасят с мене, както и да ме гонят и преследват, аз съм дошъл да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой досега не им е направил. След това ще им кажа -довиждане". Той през целия си живот помага на всички въпреки хулите и клеветите, които се сипеха върху него, без да се оправдае и защити. Всичко понесе без ропот. Всичко, което направи, го направи безкористно, без да чака нещо от някого. Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него.
Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи.
Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина. Той бе поел да ни води и той носеше нашите слабости. Понякога така се натоварваше, че трябваше да се отдели от нас за известно време, както казваше понякога, да отиде в друг свят, в друго поле, където да се обнови, да се пречисти от всичките нечистотии, които е приел. Тогава той прекъсваше контакта си с нас за известно време - 3-4 дни, оставаше сам, никого не приемаше и нищо не приемаше от нас, дори и храна. Така прекарваше няколко дни във външна самота, без контакт с нас. Казвал ни е, че отива в един по-висш свят, да се пречисти.
Сестра Савка разправя един такъв случай. Тя отива при Учителя, иска да се приближи и да му целуне ръка. Той й отказва и й казва, че Учителя не е тук. Тя вижда Учителя и казва: „Ама нали вие сте Учителю?" Той й отговаря: „Не, тук е неговия добър ученик, който е оставен да пази тялото му, а Учителя го няма".
Спомням си случай, когато Учителят се отделяше за няколко дни от нас. В такива случаи съм срещала Учителя, поздравявала съм го. Той отговаряше на поздрава, но беше строг и някак чужд ме поглеждаше. Гледаше ме студено, строго. Първият път дори малко се поизплаших. Помислих си: какво ли съм направила, че Учителят се държи така студено с мене? На два пъти си спомням много ясно такива случаи, когато Учителят се държеше като чужд и много строго гледаше. Аз не разбирах тогава, че Учителя не беше между нас, а си мислех, че аз съм виновна с нещо, направила съм нещо, от което той не е доволен. При една среща с Учителя след такъв един случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна". Тези думи внесоха спокойствие в мен. Разбрах какво искаше да ми каже и до какво се отнасяше това изказване.
