< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
61. ВОЙНИЦИТЕ
ТОМ 8
61. ВОЙНИЦИТЕ
Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам. Учителят седнал на масите, надникна през редицата и поканва ме да седна, като поръчва да ми донесат ядене. Тогава Той каза високо: "Днес три сестри пробиха фронта!" Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта . А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца. И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки. Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт . Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети!
По онова време, когато бях учителка в село Буковец и когато кметът ме беше подгонил, то отивам при Учителя и се оплаквам. Каза ми: "Смела ще бъдете! Като войник от войнството на Бялото Братство!" Аз не отстъпих. Но кмета издейства моето преместване. Като дойде новата власт съдиха го и той изчезна и се затри някъде. Без следа: Като че ли не го е имало никога!
НАГОРЕ