11. ВЪЗПОМИНАНИЕ

/От редактора Вергилий Кръстев/

Имаше двама братя от провинцията ,бяха от гр. Петрич, казваха се Мирчо и Кирчо. Когато идваха в София на Изгрева, пътуваха заедно, спяха заедно, на планината бяха заедно и единия допълваше другия. Беше приятна гледка, да се наблюдават тези братя. Мирчо беше по-образован, обличаше се официално, с костюм и връзка, беше елегантен и държеше на своя външен вид. На ревера на сакото имаше значка на бялото Братство - Пентаграма, направена още от времето на Школата. Тя беше от чисто злато. Такива Пентаграми висяха като медальони на шиите на възрастните сестри от времето на Школата. На малкото му джобче стоеше автоматична писалка, забодена така, че същата не можа да се изгуби нито на Изгрева, нито на Рила. Как ставаше това, не знам. Но знаем, че тази писалка вършеше своята работа. Ако двама-трима се бяха скупили около Мирчо на разговор, не след дълго той бъркаше във вътрешния джоб на сакото и изваждаше ученическа тетрадка, прегъната надлъж на две, разлистваше я и намираше подходяща опитност, която да прочете. А това бяха опитности записани от него, с неговата автоматична писалка, с учениците и срещите им с Учителя от различни години. Това нещо не може да се преразкаже, защото четейки спомените той тутакси се пренасяше 30-40-50 години назад, като съвременник на Школата и цялата тази обстановка от онова време преминаваше в него, фокусираше се чрез неговите думи в едно живо Слово от времето на Школата. Въздухът трептеше около нас, кожата ни настръхваше, тръпки ни побиваха, не само от величието на преживяното с Всемировия Учител, но и ние ставахме съучастници на това време и на тези опитности. Съприкосновявахме се посредством опитностите на Неговите ученици. Впечатлението беше потресающо. Мирчо четеше, а около нас и в нас беше се разкрила Школата на Учителя и Словото Му течеше в нас, в думите ни в Дух и Истина.

През 1972 г. Мирчо и Кирчо заедно с една група на Мария Шопова бяха пристигнали в хижата на 7-те езера на Рила около 10 юли, във връзка с рождения ден на Учителя, който бе празник и на Школата. Направихме една обиколна екскурзия по всички 7 езера и се върнахме след обед късно в хижата. През цялото време Мирчо и Кирчо разговаряха за времето на Школата. Единият подхващаше една тема, другият довършваше като всеки прибавяше по нещо ново, а общият им разказ за нас беше непознат, ние бяхме от друго поколение и не бяхме се срещали с Учителя на земята. За нас Учителят бе в Словото и в опитностите на приятелите. Вечерта двамата започнаха да се приготовляват за следващия ден, който бе 12 юли, рождения ден на Учителя. Бях свидетел на нещо необикновено - те трябваше да се обръснат, да се измият и да се подготвят за следващия ден, така както направихме ние останалите. Но при тях стана нещо необикновено. Всичко това се обърна в един своеобразен ритуал, като за всяко нещо се изипваше с детайли, всяко движение се отмерваше и имах впечатлението, че те знаеха, че Учителят ги наблюдава. Когато им направих забележка, че закъсняват за вечеря, те така изненадано и възмутено ме огледаха: „Ама как така, нали утре е денят на Учителя и ние не можем да се явим горе както и да е!“ Легнахме си всички заедно в едно общо помещение. От 24 часа те се събуждаха и ставаха на всеки половин час, да не закъснеят, като шеп- нешком се питаха, колко е часа. Накрая не издържаха и в 3 часа през нощта излезнаха на молитвения връх. Ние останалите излезнахме към 6 ч. Мирчо е бил ръководител на Братството в Петрич. Групата им е наброявала около 10-15 човека. Беше свикнал да ръководи, така че на Молитвения връх той зае своето си място. По-късно слезнахме на полянката и Мирчо и Крумчо изведнъж в глас казаха: „А сега започваме да играем Паневритмия“. Ние възразихме, че няма музикант между нас и няма кой да свири Паневритмия, а Крумчо каза: „От 22 март до 22 септември Учителят казва, че всеки може сам да си пее и да си играе Паневритмията и ние ще направим това.“ Ние не се съгласихме, защото не знаехме Паневритмията. Нито думите й, нито мелодията. А можехме да я играем и то при положение, че имаше пред нас някои, които да ни показват, играейки упражненията. Ние седяхме на камъните, а Мирчо и Кирчо застанаха един до друг и започнаха сами да си пеят и сами да си играят Паневритмията. Ние седяхме и гледахме, а те се бяха толкова унесли, че не ни обръщаха внимание. Така изиграха цялата Паневритмия. Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур. Те играеха и пееха. В средата оркестъра също свиреше. Никога до сега не съм виждал и няма да срещна хора, които да играят така Паневритмията. Всяка дума изпята от тях бе съпроводена с едно движение, но то не бе движение, а беше магия на Словото, което слизаше като текст, обличаше се в мелодия и се втичаше в тяхните движения. Видях какво означава съвкупност между Слово, музика и движение. Това остана като модел в моето съзнание, какво представлява истинската Паневритмия. Когато 30 години по-късно решихме да задвижим въпроса за изучаване на Паневритмията чрез нейните оригинали, в съзнанието ми оставаше Паневритмията, която играеха учениците на Школата на Учителя, както и онази, която изиграха Мирчо и Кирчо на Петровден през 1972 г.

Кирчо беше по друг начин устроен и за него Словото на Учителя, Школата, беше в него и той ги изразяваше така както можеше. Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно. Причината бе в неговата чистота, която го охраняваше и пазеше. В него имаше скромност и лъхаше чистотата, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна. В братските среди той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир. За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо!“

Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител. Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се. Едва ли в онези смътни времена някой би постъпил като него, така явно и открито да се противопостави на Мировия Лъжец - Михаил и да защити Всемировият Учител - Беинса Дуно. Ако беше друг, щеше да отиде тайно и потайно и на ухо да го разказва на онези лица, на които има доверие, страхувайки се да не си навлече омразата на привържениците на Михаил в България и да бъде обект на последващи санкции на властта, която гонеше братството. Но Крумчо не се уплаши, мина навсякъде и носеше развятото знаме на Истината. За него лъжата бе лъжа и той я отрече, защитавайки името на Школата и Учителя. По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал. И няма досега!

Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед. Той го разнасяше в тенекии на приятелите и те го откупваха. Медът беше чист, но той бе набиран от пчелите в един сезон когато цъфтяха кестените и медът беше леко горчив. Спомням си, че някой му беше поръчал една тенекия мед и той бе изпратил една тенекия по пощата. Но понеже медът беше горчив, т.е. от кестени, отказаха да откупят меда, като казаха, че медът е горчив и развален. Аз присъствувах в този момент и видях с какво негодувание посрещна той това обвинение. Той отрече, че медът е горчив понеже е бил развален и изнесе цяла лекция за меда събран от цвета на кестените. Ние мълчахме и слушахме. Накрая той се обърна и запита: „Абе, няма ли някой между вас, който да ми вярва?“ Всички мълчаха. Получи се сконфузно положение. За мен меда беше също горчив, но приятен за ядене. Станах и казах: „Аз купувам тенекията с меда.“ Родителите ми също не харесаха меда и решиха, че някой хитър дъновист ме е излъгал. Аз си прибрах тенекията и в разстояние на 5 години опитвах през ден от този мед. По-малко, защото беше горчив и накрая го изядох и нищо не ми стана. Разбира се Крумчо вадеше мед и през другите сезони - сладък, но от сладкият му мед аз не съм вкусвал. Дано дойде време да опитам и от сладкия му мед. Но по-добър и вкусен мед от тези спомени едва ли ще се намери.

Той беше честен и почтен брат.

През 1990 г. Марийка Марашлиева направи опит да се запишат опитнос- тите на брат Крумчо. Той дойде у нея, срещнахме се и в мое присъствие ги записвахме на магнетофонна лента. Те бяха разказани от него. А по-късно част от тях бяха записани собственоръчно от него в тетрадка, като изпълни поетото обещание при една наша среща. По-късно Марийка Марашлиева от магнетофонните ленти ги прехвърли на машинописен текст. И от там те бяха подготвени, за да се отпечатат. Неговите опитности са от порядъка на вътрешната Школа, т.е. когато ученика се е добрал до Школата, получил е Словото и Учителят работи чрез него посредством това Слово. Това е един пример, когато бъдещите поколения ще работят със сходни методи като, приемайки Словото на Учителя и прилагайки го в живота си, ще се сдобият с едни положителни резултати за своето развитие. Ние следващите поколения, които не заварихме Учителя и онези, които Го завариха, знаехме от опит, че някои имаха опитности приживе с Учителя на физическото поле, при срещата си с Него. Други имаха опитности с Него изразени в Невидимия свят, като срещи с Него на сън, във видения и други форми на контакт. Опитностите носеха печата на Учителя, защото бяха запечатани с печата на Неговото Слово. Ето тук брат Крум е озаглавил своята тетрадка, като спомени за влизането му в Братството. С големи букви е озаглавил: „Така работи Учителят“. Ние смятаме, че по-подходящо заглавие от това, не може да се намери за неговите опитности. Така също и за опитностите на другите. Наистина, така е работил Учителят и така работи Учителят днес и така ще работи Учителят утре. А как работи ли? Чрез Словото, чрез Дух и Истина. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината“. Защото Глава на Истината е Божествения Дух, а Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието, а Абсолютния Дух на Битието е изява и проявление на Бога. Амин.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаният Крум Божинов Самарджиев от гр. Петрич, жив. на ул. „Дим. Благоев“ No 51, с A.n.No 1348526, издаден на 12.IX.1990 г. от МВР - Петрич, удостоверявам следното:

1.  През 1990 г. лично в дома на Марийка Марашлиева разказах моите опитности от времето на Школата на Учителя Петър Дънов на Вергилий Николов Кръстев, които той лично записа на магнетофон.

2.   Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид. Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация.

3.  Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна.

Петрич   

10.Х. 1995 г.  

Декларатор: Крум Божинов  

Подпис: ...........................    

Свидетел: Марийка Марашлиева