ВАСКО ИСКРЕНОВ (29.12.1899-1.07.1993)

1. ОСИНОВЯВАНЕ

Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко Искренов. Как се казвате вие - трите имена? Васко Искренов: Васил Александров Искренов, роден във Видин на 29.декември ст.ст. 1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка? И: Аз съм осиновен като Искренов. В: Осиновен, а да, фактически вие не знаете баща си и майка си. И: На една година съм бил когато е починал първия ми баща. В: Познат ли е бил или непознат? И: Не го помня, обаче ми е оставил едно писмо. В: Какво пише в това писмо? И: Е, за раздялата ни и някои съвети ми дава в живота. В: Вие сте били на една година, когато баща ви е починал. А майка ви? И: Майка ми е родена в Лом и се е оженила във Видин за моят роден баща Иван Генов. След смъртта на мъжът си се връща в Лом и се оженва за Александър Искренов - търговец. Когато ставам на шест години той ме осиновява. В: Значи този търговец се оженва за майка ви, така ли. И той осиновява детето на жена си. И: Да. В: А да, значи вие сте осиновен. А баща ви от къде е, от къде произтича родът на баща ви? И: Баща ми има брат свещеник, дядо ми е също верующ, аз с баща ми съм се препирал върху Евангелието. В: Ама той е осиновеният баща. Този, който ви е осиновил. Й: Да, да. Ние имахме имоти на село, живеехме там и той чете на селяните Евангелието. Аз му казвам: „Татко, ако един човек изпълнява десетте Божии заповеди, той е Божи човек. А пък ако не ги изпълнява. В: Не е Божи човек. И: Той ме остави от училище, да не завърша. Аз му казвам, че не ме радва неговото богатство, защото е външно. В: Той с какво се занимаваше? Каква професия имаше? И: Имаше професия бояджийство на прежди. След това отвори дюкяни на моите вуйчовци, които работеха там. Те отидоха във войната, ние трябваше да се приберем от града в селото да пазите тия имоти там. В: Това е 1912 г. И: Да, след войната всичко се разпродаде. Казвам: „Татко, парите ще се обезценят“. Той казва, че са гарантирани от държавната банка. Пък там пише на банкнотата Българска народна банка заменя банкнотите с 20 лв. златни. Обаче той не разбра, не е учил какво е девалвация и т.н. Аз вече учех и сметководство, водех му книгите. Късно ме разбра той. Обаче ме разбра и ми даде генерално пълномощно, ама беше вече всичко свършено. Казвам, ако човек има една професия тука в главата си, навсякъде хляба му е осигурен. А богатството е преходно. Днес го има, утре може да го няма. И така и стана. В: Вие учихте. Къде учихте? И: В Лом. В: Изкарахте гимназия там, така. И: Не, не завърших гимназия. В: Да. А кога се запознахте с фотографията? И: Учителят каза веднъж на беседа на Младежкия клас да учим по един занаят. И аз Го питах: „Учителю, да уча ли шофьорство?“ Той видя ме, че съм нежничък така. „Не е, рекох, за вас.“ Но така се случи, един ден аз имах една платноходка и исках да я фотографирам. Един приятел, който имаше апаратче 6/9, обаче не може да фотографира с него даде ми го. Аз направих сполучливи снимки, ама имах вроден усет. В: Точно как да бъде кадъра. И: И така започнах заедно с книжарството и фотографията. Почнаха да ме викат ученичките да ги фотографирам. И по този начин се започна. Никога не съм фотографирал, че да патентовам, за да стане моя снимка. Ако ме повикат, не мога да откажа и така започна моята работа, не можеше да се сравнява с другите. Търсеха ме и като загубих с книжарството, фотографията ми стана професия и прехрана, станах и фото-журналист след това, имах хубави снимки, ценяха ги. В: Сега. Въпрос: Вашият истински баща как се казваше, трите имена? Този, който е починал? И: Иван. С. Генов.