2. НЕОБУЗДАНИЯТ КОН

Чичо Колю например ми каза случая за коня в Търново. Съвсем по друг начин е, но в общи щрихи има нещо особено, но истината как е, лично много пъти ми е разказвал. Бил е съвършено млад, поручик сигурно, най-долния чин на офицер в Търново. Идва един войник и ми казва (обръщението не го зная): „Има нареждане вие да отидете на гарата да освободите един вагон с медикаменти!“ Казва: „Слушам, приемам“. И отиват сега да му оседлаят кон, но чичо Колю си избира един кон, който бил съвършено неоседлаван, буен и войника му казва: „Г-н поручик, ама този кон е много буен, луд, ще ви утрепе“. Пък чичо Колю имаше един характер, че казва: „Не, тоз кон ще ми оседлаете!“ И оня волю-неволю оседлават и вече успява, качва се на коня.А той казваше: „Закарах го казва на Марно поле, такава някаква местност, която аз не знам, макар че съм била в Търново. Избрах това Марно поле, пуснах в галоп коня, изорах го, но го хванах коня, беса му го укротих. Той целия кон потъна в една бела пяна и така вече укротен аз отидох на гарата, освободих вагона“. Обаче на гарата се срещнал с някакъв негов колега, пак военен. А когато бил излязал вече от казармата с този луд кон, вейте си казали: „Гръблев сигурно няма да се върне!“ И на гарата той освободил вагона с медикаменти, разговарял с колегата си, но в този миг той отпуснал юздата на коня. А тук една скоба. Нещо,което ми го обясни чичо Колю. Юздата, която преминава през устата на коня на нея има железа. Тези железа, когато ездачът ги дърпа, те натискат някакви центрове в устата му и езикът му и той е кротък, обаче той за миг изпуска юздата и коня се почувства свободен и като полетел и точно тогава казали: „Гръблев ще загине!“ И друго казва чичо Колю, че когато коня е така раздразнен, той ослепявал, не вижда. И като бесен се втурнал, втурнал се към Янтра, към лобното място на патриарха Ефтимий. Точно не ми е познато, въпреки че съм била, но вие го разбирате като ви го казвам. „Разбрах, че загивам. И нямах абсолютно никаква възможност, освен да кажа думата: „Учителю!“ Нищо повече. А на моста е една жена, сигурно се беше спрела, жените тогава носеха вълнени чорапи и с конец под коляното ги обвързват, тя си оправя сигурно чорап, но тя разбра, че коня отива към нея и че ще я прегази и аз чух нейния предсмъртен писък, който писък съм чувал, познат ми е. Обаче по едно време чувам трак, трак, трак, трак по калдаръма коня спокойно върви. Какво се е извило, какво е станало сам не знае и си тръгнал съвсем спокойно и си отишъл в казармата, като всички очаквали, че той вече няма да се върне. Обаче сега друго нещо става. В това време, а той вече е в казармата и го забравя случая. Но в това време в София се намира сестра Елена Иларионова, съпругата на Костантин Иларионов, който беше военен - офицер. Аз съм ходила в нейната къща в Търново. Тя беше е-е-е- некъде на една височина. Има значи стъпала, тераска, стъпала, тераска и така. Значи това е описанието където тя е живяла. А тя е в София при Учителя и ще си тръгва, но преди да си тръгне за Търново отива да целуне ръка на Учителя. А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил. Тя на едно малко столче седнала, а Учителят работи върху дадена беседа. Но както работели, Учителят се спрел, замислен и само казал: „Брат Гръблев в голема опасност!“ И Савка пък веднага си поглежда часовника, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо. И след малка пауза Учителят си взел обикновеното Негово положение и продължават работата върху беседата. А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев!“ И нищо повече. И Елена Иларионова си заминава вече за Търново. А чичо Колю чува, че тя е дошла вече от София и е в Търново и той пък тича да чуе новини от Изгрева. А ми казва на мене така: „Йотке, аз друг път когато отивам при нея- ,когато тя е в София, винаги отивам да чуя нещо ново от Учителя. Обаче, тя най-горе гдето й е кацнала вече къщичката сега стои и ме чака. А този път аз тичам нагоре да я видя по стъпалата, а и тя надолу също тича и се спрехме на една площадка и първите й думи беха: „Брат Гръблев, в този и този ден какво щеше да ви се случи в толкова и толкова часа?“ Той ми казва: „Аз го бех забравил.“ Ето, това е интересното. Учителят е хванал само мига, в който чичо Колю е казал „Учителю“ и нищо повече. И Той го е спасил и му е помогнал. Е, разказват го, но не така го разказват. Това е абсолютно идентично както го казвам аз, защото много, много пъти ми го е разказвал и много работи ми е разказвал и много добре ги помня.