6. ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Юрданка Жекова бе една от сестрите, които се движеха около Учителя и помагаха в ежедневните проблеми свързани с домакинството. Юрданка Жекова при посрещане на гости винаги беше усмихната и с разположение. Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше.

Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница. Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си. Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна. Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време.

Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя. Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти. А на гребена са оставали единични косми, които сестрите са прибирали като нещо съкровено. Случило се така, че Юрданка все не могла да се добере до този гребен. Другите са я преварвали. Оплакала се на Учителя. Учителят взел една ножичка и подрязал един нокът на пръста си. Сложил го в кърпичка и го поднесъл на Юрданка: „Този нокът съм го оставил няколко месеца да расте, за да го предам после на теб. Сега другите имат косми от косата ми, но нямат нокът. Кое е по-важно сега: да имаш нокът или да имаш косми?“ Юрданка помислила, помислила и отсекла: „По-важното е да ги имаш и двете“. Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма. Казал: „Сега имаш и двете неща и си по-напред от другите“. Юрданка се успокоила, ревността към другите изчезнала и започнала да си гледа нейната работа, за която била определена да я върши около Учителя. Сега тези неща ще предизвикат усмивки, но тогава ревността е била толкова голяма, че предизвиквала сълзи и караници между сестрите. Така Учителят разрешил този въпрос.

При нея са идвали и отвън хора, понеже тя имаше ясновидски способности. Тя е проявявала своя талант в това направление. Но като идвали отвън хората, се запитвали какво е това Учение и каква е тази наука? А тя не е могла да отговори, защото е била неписмена и не е могла да чете беседи, а само е слушала. Отива при Учителя да го пита какво да им отговаря на тези въпроси. „Рекох, ще им кажеш така: Това е наука на науките. Това е основната наука за живота.“ Точно по това време идва и друга сестра при Учителя и го пита:“ Учителю, какво да отговаряме когато ни питат с една дума какво представлява това Учение?“ Обърнал се към нея: „Чистота и Светлина! Светлина и Виделина! Виделина и Слава! Това е наука за науките.“ Сестра Юрданка слуша и запомня всичко. Разбира се без вътрешна чистота в себе си и без светлина в умът ти, ти не можеш да възприемаш никаква наука. А без Виделина у тебе, ти не можеш да приложиш никаква наука. Защото всяка една идея е рожба на Божествения свят, който е свят на Славата, а това е Божествената светлина.