11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА
Завърших гимназия. Майка ми желаеше децата й да бъдат елегантно облечени, държеше много за това. Дори накара моите братя да носят костюми с връзки. А тогава образованите мъже ходеха много добре облечени. За единствената си дъщеря тя не пестеше средства да й се ушие най-хубавото като плат в Габрово и като модел. Като разглеждам старите фотографии и оглеждам какви госпожици сме били, бяхме красавици и желани от всички женихи. Постепенно майка ми постави въпроса, че трябва да ми се намери съпруг и да ми се създаде дом и семейство. Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам разположение към този живот на съпруга. Тя внимателно започна да ми изрежда по име всички стари моми в града и да ми описва техния живот и ме запита: „Ако ти харесва техния път ще вървиш ли по него?" Случи се така, че по тези години в Габрово всички тези стари моми на времето си са били големи красавици, но с големи претенции и накрая не се намерил нито един жених да им отговори на изискванията и така те останали стари моми. Сега бяха нещастници, несретници и бяха за посмешище в града. Това бе наказание за това, че не бяха използвали хубостта си и младостта си за нещо полезно и градивно. А тогава всичко, което бе полезно и градивно минаваше през брака. Едно момиче, една мома, една госпожица в едно провинциално градче какво я очаква? Или брак, или стара мома.
Аз се стъписах от спокойния тон на Майка ми. В други случаи тя би ми направила цял скандал. Но тук имаше нещо друго и се питах какво ли е то? Не можах да си отговоря. Затова застанах на молитва за помощ. Молих се дълго. По едно време над мене се раздра завесата на мълчанието и се разнесе над главата ми един много категоричен глас. Не беше глас, а беше решение на небето: „Имаш един неразрешен възел от векове, докато не го разрешиш, нито крачка напред". Аз стоях като замаяна. Трябваше да се съглася с този глас. Ако не беше той, не бих се съгласила. Казах на майка ми и тя се зарадва много. По-нататък започна следващото, действие на развръзката. Заредиха се много кандидати за женитба. Аз само изчаквах, не знаех кой е онзи, който е определен. Голямо напрежение, да пощурееш от очакване. Срещат те с някой кандидат и аз се питам, дали е този дето идва от вековете и изчаквам, за да разбера и да се убедя, а другите смятаха, че съм много капризна в избора си на жених. Но когато ме срещнаха с този, който ми е определен от съдбата почувствувах нещо много странно и страшно. Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено червени очи, които ме осветиха. Едвам издържах, задушавах се. Но в този миг отново завесата се раздра над главата ми и се обади същият строг глас: „Този е човекът с когото имаш карма. Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати. Те не знаеха причината за моят избор. Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей? Чели ли сте в приказките какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне? Аз не бях открадната, а сама си отидох при змея. Сама по съдба. Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
