58. МОМЕНТАЛНО ИЗЛЕКУВАНЕ ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ

Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние.
Беше през ранните години на моя живот в Братството. Учителят живееше още на ул. „Опълченска" 66. Беше коледна ваканция. Прекарахме я с моята приятелка Олга Блажева в София у леля ми. Един ден бяхме на ул. „Опълченска" 66. Чакахме си реда да влезем при Учителя. Бяхме в стаята на сестра Гумнерова - хазайката. Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови. По едно време дойде един непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си да отиде Той при Учителя, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и защо бърза.
Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него за там. Те били много привързани с жена си към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителят се бави и той е много неспокоен, по едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му.

„файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно. Много е зле." „Няма нужда от нищо, рекох. Поздравете я." „Ама не можете ли да дойдете днес", пита тъжен човекът. „Много е зле", повтаря, „Кога? Утре ли?" „Поздравете я, рекох", повтаря Учителят. „Тогава кога? В петък ли? Да Ви оставя адреса", продължава човекът в отчаяние. „Кажете й много здраве от мене", казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подава ръката си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и от далеч без да има нужда да ходи при болния с такси или с файтон.
Ние влязохме при Него и потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно. След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях. Разпитах наши сестри, които им бяха близки, главно сестра Янакиева. Разказах й случая, на който бях свидетелка. Тя каза, че когато си отишъл човекът, намерил жена си по-добре и след няколко дни оздравяла съвършено. От тогава влезли в Братството. Това бяха нашите брат и сестра Йотови.