На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата. Така се осъществяваха срещите между приятелите и Учителя. Но имаше и друг закон, че определи ли се човек да служи на Бога то по магически начин нещата се подреждаха той се срещаше с Учителя, защото първо в Духовния свят те се разрешаваха и след това се проектираха на земята като решени задачи. Но не всеки успяваше да се справи с тях. По-късно се завързваше кореспонденция между нас, жителите на Изгрева и тези, които ни посещаваха. Така се поддържаше връзка с общия живот на Изгрева и с приятелите от провинцията. Освен това ръководителите на братските кръжоци получаваха редовно беседи от Словото на Учителя. Имаше една много, много стара връзка между приятелите и Учителя. Тази връзка се осъществяваше чрез писмата. Възрастните приятели, които познаваха Учителят преди войните имаха една завидна и голяма кореспонденция с Учителя. Те пазеха съкровено неговите писма. Ние, които бяхме на Изгрева около Учителя, ние нямахме писма с него. Ние бяхме до него и Той беше между нас. На нас не ни трябваха писма, ние отивахме при него, задавахме въпроси и получавахме отговори, а четири пъти в седмицата Той изнасяше своите беседи пред нас. Та всяка една беседа беше около 45 минути. Какво по-хубаво и по-дълго писмо от една беседа на Учителя? Беседите на Учителя бяха нашите съкровени писма на Изгрева.
По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците.
„ДО УЧЕНИЦИТЕ
Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост.
Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот.
Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот.
Всички се стремете да добийте пълния живот на безсмъртието.