Семейството ни е в Мърчаево. Отиваме при Учителя и Го питаме: „Учителю, може ли да се върнем в София? Казват, че вече е по-спокойно." Учителят ни оглежда. „Може да се върнете. А пари имате ли си?" А пък ние нямаме пари. Брат ми беше останал без работа. Адвокатите по време на бомбардировките нямат работа. Баща ми и майка ми също са възрастни и не работят. Само аз и сестра ми Цвета работехме като учителки и получавахме заплата. А учителската заплата тогава бе много малка. „Учителю, ще потърсим заем от някого." „Да, пожелавам ви да намерите." А Йорданка Жекова е там при Учителя и присъства на нашия разговор. Той се обръща към нея: „За пръв път виждам такава скромност и такава честност. Аз знам, че те нямат пари и нямат с какво да се върнат. А тук братята и сестрите грабят. Тук братята и сестрите идват и взимат, без да питат, от парите, оставени за Господа. А виж каква скромност и каква честност от тези две сестри. Аз знам, че нямат, но не поискаха. Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя. Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за спасението си. Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та това бяха пари за Господа на Силите, който ги беше спасил от смърт и оживил.
А брат ми Иван, като вървял замислен в своето безпаричие в Мърчаево, го вижда един търговец, евакуиран от София. „Иване, какво си се замислил?" „Трябва да се върнем с багажа в София. Но ако го натоварим на две волски коли, то селяните искат по 3000 лв. на кола. А нямаме пари." „Така ли, Иване? Ето ти 3000 лв. Не искам да ми ги връщаш. Давам ти ги така, за Слава Божия, че останахме живи и здрави от бомбардировките." Брат ми прибира парите и след това тръгва към бакалницата. Онзи го пита, какво се е умислил толкова много. Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш?" „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща. Къщата бе оставена цяла непокътната. Разтоварихме багажа и преди да влезнем, въздадохме хвала на Живия Господ. А Той бе в Словото на Учителя.
