64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА
ВК: Село Равна, Годечко. Там ти беше учител 8 години, не е малко. ПГ: Стана така. През 1933 година ни уволниха с Елена заради това, че сме посрещали изгрева, че сме дъновисти и т. н. Тогава бяха либерали в Министерството на просветата. Те управляваха и уволняваха учители и учителки и вземаха рушвет по 2000 лева и пак ги връщаха обратно. И ний получихме уволнение с Елена и дойдоха две учителки. Значи нас уволнили, а пък назначили две други и те дойдоха и те казаха, че са дали по 2000 лева, за да ги назначат.
А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата. А в основата долу седеше адвокатът Хаджи Колев, който беше либерал. И аз отидох при инспектора и го запитах: „Защо сте ни уволнили?" А той каза: „Иди при Хаджи
Колев долу, при входа." А пък то е, за да ми се каже колко пари трябва да дам. Щото либералите гледаха да крадат от учителите. Уволняват ги, вземат им парите. А една хубава наша колежка от село Неделище три пъти я уволняват. И с нея се гавриха и взеха рушвет.
Като ме уволниха, застъпиха се за мене председателят на Учителския съюз Досю Негенцов, той е професор, Иван Пастухов, историк. Застъпиха се много учители, направиха протеста Министерството, обаче либералите не чуват. Тях ги интересуват парите. Рушвет да дадем. И те очакваха от мене и от Елена рушвет. А Елена беше 8 години по-голяма от мене. Значи, излезе заповед за уволнение най-после. Опита да ми помогне също и този македонец, големият Янков, когото уважават всички и беше главен учител тука, в София. Те отиват при министър Бояджиев, той беше тогава министър на просветата, и казват: „Защо сте уволнили Пеню Ганев?" Самият министър казал: „Уволнили го тука чиновниците. Аз не съм давал заповед." Той се оправдава, самият министър.
Учителят каза на Елена така: „Ти вървиш по бащина линия. Ти скоро ще си заминеш от този свят, затуй сега чети беседи и се приготви, защото скоро ще си заминеш." Учителят й го каза лично. И тя си остана у дома да живее, пък мене ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Елена имаше спестени пари, от които се хранеше. Учителят я накара да свири на цигулка. Тази цигулка, която сега аз я имам, хубавата ми цигулка, тя е от Франция.
Елена вземаше уроци от Христо Петков, бащата на диригента Добрин Петков. Елена ме накара и аз да вземам уроци от Христо Петков. Отивам при Учителя и казвам: „Сега е събота, 13-то число, краят на седмицата, Месецът е на свършване и последен ден на Месеца, Месецът е на изпразване. А от понеделник ще имаме нов Месец и нов ден и аз ще отида да вземам уроци от понеделник." А Учителят ми се скара: „Никакъв понеделник! Веднага взимай цигулката и Елена и да те заведе при Христо Петков и ще вземаш уроци по цигулка! Никакви изпразнени Месеци!" И така ме накара същия ден, събота, 13-то число беше.
Значи, много работи има, които не трябва да се почват, но Учителят каза: „Ни 13-то число, нито събота, нито празнене на Месеца, веднага вземай цигулката!" - и ме изпъди. И Елена ме заведе у Христо Петков. Той беше приятел на Учителя, не последовател. Жена му беше последователка, тя е жива още.
Учех децата в Кърджалийското училище, това е 1933-та година. Елена Хаджи Григорова остана тука и живееше у дома. За постройка на моята къща тя ми е дала 10 000 лева. Ние живеехме като брат и сестра. Не сме се женили.
