Той живееше в къщата на Стоянка Илиева. Тя беше най-луксозната барака на Изгрева. Беше построена от две еднакви половини. Едната беше на Стоянка Илиева, а другата е била предназначена да приема гости от провинцията и чужбина. По-късно Илия се нанася там, за което е бил упрекван от мнозина, че се е нанесъл в братско помещение, без да плаща наем. Той съжителстваше под един покрив със Стоянка Илиева до края. Когато започнах да работя със Стоянка Илиева, Илия изяви желание да работи с мен по една много важна работа. Стоянка отначало се опъваше и ревнуваше, и искаше първо с нея да приключа. Това и направих. Дойде ред на Илия. Той беше работил дълги години с Паневритмията и имаше една идея, която сподели с мене - бе Божествена. Аз схванах идеята много добре и я оцених по достойнство. И досега тя е запечатана в мене така, както я възприех отначало.
Аз бях запознат с работата на групата, съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които дават ново разширено обяснение и описание как да се играят отделните упражнения. Към тях има изваден снимков материал на всички упражнения, направен от фотографа Васко Искренов, при което Мария Тодорова и Ярмила Менцлова са били онези, които са показвали отделните упражнения и които са заснети. Това беше 1972 г. и аз тогава търсих усилено тези снимки. Борис Николов тогава отказа да ми ги предаде, но ми посочи лицето, което ги държи. Това лице вече двадесет и три години ги задържа и не ги предава, за да се приложат към оригиналния текст и да могат да се отпечатат в отделна книга. Този проблем не е разрешен досега.
За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията. След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот. Зарадва се, че ще му послужат. След това искаше да залепи изрязани ленти, на които да са записани отделните упражнения с нотния текст, за да може да ги залепи над снимките и да бъде показано кои пози и снимки се отнасят към дадено упражнение и даден музикален текст. Реших да му съдействам.
Той започна да споделя с различни лица, показа материал на този и онзи и те го разколебаха и му противодействаха. Аз разбрах, че той не може да се справи с тази работа окончателно. Той бе уловил идеята, но нямаше качества да я реализира. Това го разбрах по-късно, когато записвах неговите опитности, че дори и с помощта и настояването на Учителя той не е реализирал много неща в живота си. Затова човек не може да му се сърди. Така е устроен.
През 1983 г. ми предстоеше заминаване на работа в чужбина. Отидох при него и му заявих да предаде целия материал на Милка Кралева, защото е моя законна съпруга и тя също е съдействала на този етап. Той наистина след време го е предал на Милка. Не след дълго време, както се случва, някой го разколебава и той си взима обратно материала. Когато се върнах след три години, той не беше направил нищо. А междувременно материалът му беше преминал през още няколко ръце и някой бе задържал и обсебил оригиналните снимки на Васко Искренов. Той не можа да разбере кой ги е прибрал и откраднал, с една дума. И досега не се знае това. Ето колко лесно се работи с онези, които са целували десницата на Учителя. Направо казано: Невъзможно е!
Минаха години. Появи се Мария Арсова, която пожела да съдейства, понеже има отношение към Паневритмията и беше близка позната на Илия. Тя сподели с мен и аз й разказах цялата история. Реших да й съдействам. Илия в този период накрая бе решил с протокол да ми предаде всичко, но аз го посъветвах да се даде материала на Мария Арсова, за да направи съответния опит и завърши неговата работа. Така материалът отиде в нея. Тя поиска да се направят нови снимки, намери се един младеж - Александър Станчин, който беше идеален за модел и четиримата отидохме в един парк и аз заснех на осем филма всички пози, които бяха показвани и уточнявани с Илия Узунов. Но отново несполука, филмите и материалите се оказаха с изтекъл срок за годност и излязоха несполучливи. Противоречията продължават. Аз знаех къде е грешката. Но нищо не можеше да се направи на този етап. Когато се задвижи една работа, за да се реализира, тя минава през различни етапи. Всеки един човек, който участва в един отделен етап, без него не може. Трябва всички да участват в реализацията. По внушение на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира. Дано Мария Арсова реализира нещата докрай. Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея.
Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия. Някои от тях сега имат социална пенсия. А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето. Но едно е да говориш, а друго - да реализираш в живота си.
С годините той ми разказваше някои от своите опитности, които аз записах. Можеше да се запишат още. Когато отивах с магнетофон при него, той ми заявяваше, че сега не може да работи, защото не е възходящо състояние на духа и не си спомня нищо. А иначе, при обикновен разговор, от неговото съзнание изникваха бисери и откровения от живота на Школата. И благодарение на това, че успях да запиша тези неща, днес той може да има своя дял в поредицата „Изгревът". Ето така той има днес историческа проекция и то, благодарение на мен. Този "факт" с преписването на Паневритмията изобщо не си го спомням. То не е истина. Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство. Що за мания е това да се извращават така фактите. Идеята за този брак бе изцяло негова. А Паневритмията не съм преписвала. Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава. И се радвам на внуците му сега, макар и далеч от България. Но Паневритмията не съл преписвала. След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му внушения. С него не съм имала никакъв творчески контакт след като бях прогонена от сприхавостта му, бременна с Богдана. Възмутена съм, че той коментира така превратно събитията и ми приписва неща които не съм правила. Аз не съм живяла в София с него, а в Своге. Софийското жителство не съм ползвала никога, както той се опитва да намеква. Никога не съм одобрявала каквито и идеи за работата на Вергилий с материали от Учителя. Не съм била негов сътрудник. Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за отговорност. Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество. Затова Илия Узунов, който беше много близък с баща ми години наред, разбра че аз не искам да довърша труда му и взе отново куфара си. Освободи ме. Постъпи благородно. Той беше много изработен и интелигентен човек, малко бяха като него. След години защити "Сила и Живот" на събрание, което целеше да спре моята дейност за да не преча на софийските кандидат издатели, защити ме блестящо, аргументирано и като истински брат. Същото направи и Весела Несторова тогава. А с Вергилий нямам никаква връзка след като го напуснах в края на 1980-та и се върнах да живея при родителите си. Всичко което пише за обща работа с мен е измислица. Той трябва да изчисти отношенията си с мен на човешко ниво, на родителско ниво, да спре да игнорира дъщеря си и да й създава с това чувство за малоценност, а сетне да се опитва да прави кариера с духовни ценности.
Не приемам да бъда въвличана в дейността която Вергилий е създал.
Там ме няма. Няма ме!
Милка Кралева