Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното:
ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА.
Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране.
Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика. Тя е предназначена за постижения от по-висш характер, за разширение на неговото съзнание, неизбежна подготовка за пробуждане на душата. Паневритмията е стъпало за възход по безкрайния път на еволюцията. Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа.
Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа.
Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход.
Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот.
Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е
богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите.
В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон.
През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон. Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на кръга от играещите. Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи.
По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"?
На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители. Смущенията от какъвто и да било източник не е желателно.
Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне. Един по-внимателен поглед може да открие, че играещите със своите отмерени движения наподобяват маховете на диригент, който изисква спазването на ритъма - това важно условие.
За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване.
Доста дълго време въпроса за темпата на упражненията бе предмет на наблюдения и обсъждания. Повода за това бе факта, че някои от водещите цигулари при изпълнение на „живо" правеха, макар и незначителни, отклонения. В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг. За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма.
От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден.
А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции. Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис. Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване.
Предлаганите метрономни нотни стойности се отнасят за изпълнение предимно при магнетофонни записи. При изпълнение на „ЖИВО", поради неудобството да се постави за ползване метроном, стойностите могат да претърпят минимални отклонения (плюс или минус), съобразно вътрешното чувство и подготовката на музикалните изпълнители. А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика.
Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено!
Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази студия този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения.