143. СИЛАТА НА ПЕСЕНТА „МИРЪТ ИДЕ!”

(Мирът иде вече ...)

В.К.: Така. На страница 71 от „Разговорите с Учителя” Учителят изсвирва „Мирът иде!”. Коя е тази мелодия? От онази мелодия, старата, ли: „Мирът иде вече...”? Тази ли мелодия или мелодията, на която думите е написала Стоянка Илиева?

Л.Т.: [Пее]

„Мирът иде!”

Мирът - не на Стоянка, а другата, старата, тя ще докара мирът, ако се изпълни с хор, оркестър и солисти, както съм го написала аз.

В.К.: Защото аз имам една опитност на Борис Николов, на старите приятели. Когато е била Европейската война през 1918 г., отиват възрастни сестри и плачат пред Учителя, че мирът го няма още, че става положението неудържимо и Той казва, когато положението става неудържимо, тогава краят е близо! И накрая Той взима цигулката и почва да свири „Мирът иде!”. И кара да се научат и другите приятели, да я научат.

Л.Т.: Е, тя е, тази песен.

В.К.: И на следващия ден спира войната. Тая песен ли е?

Л.Т.: Тая песен.

В.К.: И аз винаги се колебаех коя е тая песен - дали е тая, която Стоянка Илиева написва думите.

Л.Т.: Не, тази. Аз съм я направила за хор, оркестър и солисти.

В.К.: А Вие я имате, нали?

Л.Т.: Имам я. А снощи даже, като дойде Благи Жеков, каза: Аз идвам да ти кажа апартаментът да бъде на твое име. Аз ще работя в тази посока. Ще отида сега, имам мои познати, които направиха своя апартамент да бъде и вече е. Трябва да се направи една молба и се представят. Казах. И ще напиша молбата, след няколко дена ще дойдат, да се подаде.

Аз му показах, отворих и му показах и „Мирът иде!” как съм направила, и Паневритмията с хор, оркестър и солисти. Той се главозамая, като видя колко много ноти съм написала.

В.К.: Когато става въпрос за издаване, понеже аз не съм музикант, нали, аз ще избера музиканта.

Аз мога да работя с Благи, аз мога да работя и с Петър Ганев, аз съм с тях в добри отношения. Защо? Защото аз съм свършил работата на техните бащи, разбирате ли?

Аз съм в добри отношения и с Ина Дойнова, защото съм свършил работата на баща й Николай Дойнов.

Аз съм в добри отношения и с Йоанна Стратева.

Аз съм в добри отношения с всички, защото аз съм свършил работата на техните бащи, а те не свършиха нищо, разбирате ли? И материалите на техните бащи са при мен, защото с тях съм работил, аз съм свършил, аз съм в добри отношения. И когато става въпрос за издаване, аз, понеже не съм музикант, аз ще се консултирам с тях как да стане, както и с Вас.

Така че аз с тези хора мога да работя. Но аз ще избера човека, който ще бъде. Може да бъде и Милка Кралева.

Л.Т.: Може да бъде?

В.К.: Може да бъде Милка Кралева. Аз не знам кой, затуй ми трябва консултант. Аз не знам, аз ще избера отвътре, за да мога да работя с него. Но винаги ще Ви питам какво, що и как, нали, понеже не съм музикант и т.н. Така че с това поколение аз мога да работя.

Л.Т.: Вижте сега, Учителят специално говори за младежите: „Аз ще ги покровителствувам. Те сега имат грешки, като млади хора, полусветски, но аз не съм против тях. Нека си работят, както си работят.”

Но Молитвеният дом на Учителя не може да бъде заменен с едно квартално клубче.

В.К.: Аз съм също срещу това. Не е редно. Но те не познават историята на Братството.

Л.Т.: Ние трябва да имаме салон, мебелиран, както беше във времето на Учителя. Същите картини, същата катедра, същите стълбички, по които се качваше Учителят и да ги осветим с нашите молитви, защото черквата не е над Учителя!

Учителят е над черквата! Поповете спят при попадиите си, ядат месо и пият алкохол, а Учителят е чист и свят.

В една неделна беседа Учителят каза:

„Вие знаете ли, че аз не съм вкусил от плода на Ева!

Аз не признавам Ева за моя майка!”

А ние се съгласяме в разни клубчета да изнасяме Словото на Учителя165.

Ние трябва в нашия храм да изнесем. Храм ни трябва, Молитвен дом, а не такива клубчета.

После пък правят в този клуб избори вътре. Аз в такъв салон няма да дам моето изкуство, няма да вляза там. Не може. Те като се съгласят, да си отговарят - аз не съм съгласна! Аз не влизам в квартален клуб.

В.К.: Сега един такъв концерт може да се изнесе в концертна зала?

Л.Т.: Разбира се.

В.К.: В концертна зала може.

Л.Т.: Той ще се освети от нашето изпълнение.

В.К.: Да, така. Значи за „Мирът иде!” се разбрахме, че това е оригиналът от 1918 година.

___________________________

165) Забележка на съставителя В. Кръстев: След 1990 г. последователите на Учителя използват за своите срещи квартален клуб, партиен клуб, в квартал Изгрева, който се помещава в сградата на трафопост