Така, че до края на годината тя що годе се държеше, но след това легна на легло. Започна нейното боледуване, а това беше подготовка за нейното заминаване. През това време съзнанието й бе будно и тя дори в тези моменти разказваше и някоя друга своя опитност, онова, което й преминаваше през съзнанието, и което аз записвах. Тя вече беше преместена в задната стаичка, за да не я виждат гостите, защото като идваха при Борис, казваха, че Мария не е добре и че лежи в другата стая на леглото. И при нея не се допускаше никой. През това време аз все пак се намесих като лекар, и всеки път, когато отивам слагам, налагам както се казва на лекарски език по една банка със „серум глюкозе" с глюкоза в нейните вени, за да се малко възстанови, защото тя повръщаше, не можеше да поема храна. След това накарах да извикат и лекар от поликлиниката, защото да бъде зарегистрирана, че е болна и че е жена на 78 години.