ВК: Накрая аз питам, понеже завършва вече една епоха, така общо казано, нали Вие сте свидетел на тази епоха, какво ще кажете накрая? Така, като едно резюме, като заключение.
ПГ: Накрая ще кажа така: че великото Учение на нашия Учител не се оцени от света, че Той остана неразбран и затуй много от обществените отговорници, големите хора, които ръководеха партията и държавата, не оцениха онова, което България има - нашето Учение. Учението на Учителя се разпространи, то излезе вън от границите на България, отиде и във Франция, където има вече голямо общество, отиде и в Англия, отиде и в Русия, отиде и в Америка. Печатните беседи се бяха разпространили вече и излезли извън границите. А Учението на Учителя остана неоценено от нашето правителство. Замисляха даже да извадят костите, последните останки от тялото Му, което беше погребано на Изгрева, и да ги заровят на гробищата, но се намесиха много по-умни общественици, които се наложиха, щото гробът Му да остане за вечни времена пазен там, където Той пожела да бъде погребан.
Остава сега будните хора, които желаят благото на България, според думите на нашия Учител, който каза така: „Един ден българският народ ще разбере, че аз съм бил голям приятел на България и ще ми направят може би и паметник, но да знаят, че аз ще го разруша, ако ми направят. Аз искам Словото, което съм говорил, да остане в сърцата и в душите на бъдещото поколение на България." и затуй остана сега вече да уредим последното - там, където е мястото на Учителя, да направим специална ограда, която да запази гроба Му за вечни времена.
ВК: Искам да се върна малко назад, преди 1957 г. Бях слушал за някакви допълнителни разправии, недоразумения между Михаил Иванов и тукашното братство.