Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания. „А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност.
Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?" Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи свят на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален свят.
По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния свят и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния. Споделих с Учителя. „Трябва да се пазих да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." Това бе мнението на Учителя и разрешението, което Той ми даде. Но аз не можах да спазя това правило, което разказвам, защото аз бях потопена в една такава среда, впоследствие която бе по-ниско стояща от мен. Не можах да спазя това правило. В същия ден Учителят ми каза, за да разреши този проблем, който не можах да разреша със себеподобните си: „За Бога всичко е хармония". Да, за Бога е всичко хармония, за Учителя също, но за мен не всичко бе хармония и аз се движех помежду най-големите противоречия на живота. Учителят ми каза: „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвише-ният и чист живот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото."
След тази опитност, която имах с нямото кино аз навлязох в живото кино, където срещах не образи на белият екран, а срещах живи хора, крачещи по земята. Хора в плът и хора по дух.