285 д. Охрана за Учителя

В.К.: Сега, един въпрос. Когато сте правили кръста там, на "Извора на здравето", вие казахте, че сте преминали като чели втори път разпятието. Весела: Да. В.К.: Имахте ли усещане, чувството, че сте присъствали в тази епоха. Весела: Аз винаги съм имала чувството, че съм живяла във времето на Христа. И че лично съм Го познавала. Имала съм много сънища с Христос, който са ми показали, че той ми е бил близък. Много близък. Да. И затова разпятието на изворчето го преживях сякаш съм присъствала на самото разпятие. Имах това чувство. В.К.: Сега, вие сте ми разказвали как вие с Владо седите и пазите Учителя. Весела: Да. Ние чувствахме, че Учителят е много силно атакуван, че води една жестока война. Много тежка война. И аз една нощ реших да седна на пейката и да бдя цялата нощ в молитва, да се запази Учителя. И както бях седнала там самичка на пейката, той по едно време погледна, повдигна перденцето на стъклената врата, погледна да ми покаже, че не съм сама, за кураж и се прибра. И след това други дежуриха. Така, и трябваше да пазим Учителя, чувствахме, че е много атакуван.