Алтернативен линк |
Така ние си живеехме на Изгрева, бяхме се приобщили към братския живот, особено майка ми беше много предана. Тя беше мълчалива, но работлива. Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това.
Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата!" Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало?" Тогава татко, приведен на две бавно и трудно отишъл при Учителя. Учителят го посрещнал и го въвел в приемната, където посрещал и разговарял с посетителите, казал му да седне и татко му разказал болката си. Тогава Учителят започнал да му се кара като му казал: „Вие с вашето бързане ще се осакатите!" И още дълго му говорил със същия тон. После му подал ръката Си за сбогуване. Татко Му целунал ръка, станал и се почувствувал съвсем здрав. Тръгнал и вървял като че ли нищо не му е било. Нямал никакви болки. Отишъл при майка ми и й извикал: „Недке, нашият Баща ме излекува!"