Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина.
Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни!
Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести?
А тя е обезсоляла значително. Това говорят фактите. И въпросът вече не е за отговорностите на тази печална действителност, а за възможностите да се даде, макар в крайно време, един нов тласък, ново направление, нова цел и задача на будните умове и души. Тези нови методи са известни на достатъчно хора от нашето общество; в тесен кръг те се практикуват и са дали отлични резултати. Създаванието на оптимиста е първият осезателен резултат от тяхната работа. Оптимист - не в смисъл на вулгарни, доволни от своето положение полуживотни, каквито понякога и материалното доволство и изобилието могат временно да създадат; а съзнателни личности, които, възприели свещените идеали за безкористно служение на обществото, се ръководят в своята дейност от дълбокото познание на Природните закони във всички области на живота; прилагат и имат резултати и се ползуват от техните плодове. Тези оптимисти са истинските разсадници на енергия в изгубилия вярата за по-добро бъдеще народ; малък квас, който има достатъчно сили да закваси околната среда. Те са винаги извори на енергия - индивидуална и обществена - оптимистът е самоценна личност, която дава стойност на самия народ. Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички. Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални долини на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни. Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца. Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни пътища. Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други...