11.12. ПАЛАТКАТА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
Качвам се, минава половин час и в това време идва един камион, и застава на 10 метра от моята палатка. И казвам: „Какво правите бе?" -„Ами казва тука ще бъдат палатките на Елена Андреева." - „Каква Елена Андреева бе? Откъде ще знае тя, че тука има палатки?" - „А-а-а, тя знае и казва, че иска да си сложи палатките до палатките на Вергил." Казвам: ,Добре де, откъде знае, че аз имам тука палатки?" - „А-а-а, знае казва. Тука са идвали при тебе и са те посещавали." А наистина, онези, които бяха при Борис, после дойдоха при мене. Пиха кафе. Беха разгледали нещата, беха огледали нещата. И в момента се стоварва камиона с десетина палатки, които да бъдат до мене, т.е. да бъдат около мене. И аз казах: „А-а-а, това няма да стане!" - „Кое няма да стане?" Казвам: „Аз няма да бъда с палатки до вас!" И питам шофьора: „Ти можеш ли да ме свалиш обратно до София?" Той казва: „Мога." Казвам: „Ще си платя толкова, колкото са ти платили насам, но ще ме изчакаш за един час." И аз за един час опаковах палатките, прибрах багажа - бесен, бърз, щото аз бях тогава млад и бях много бърз в действията си! А храната, която имах я оставих на Петър Ганев и на Божанка Ганева - съпрузи. И казвам: „Ето ви тука, оставям ви храна, която е храна за един месец. Вие сте студенти, вие сте гладни, вие сте бедни. Аз съм работещ. Ето ви храната, ето ви картофите, ето ви ориза, ето ви хляба, ето тука захар, ето всичко, което беше - ориз, фиде, еди какво си, еди кво си." И оставах цялата храна.
Натоварих и се върнах - бесен, ядосан! И върнах се. Това беше лятото на 1975 г. Стоварвам багажа в къщи, и майка ми като ме гледа колко багаж съм натоварил, как съм напрегнат, и казва: „Ами ти казва, ужким ходиш на почивка, ама ти не ходиш на почивка, ти ходиш да се мъчиш там горе! Гледай на какво си станал, как може такова нещо?" И накрая ми казва: „Слушай какво, ние ще ти дадеме пари да си направиш вила в Своге, но с едно условие: да не ходиш при тези дъновисти!" Казвам: „Бъди спокойна, повече аз при тях няма да отида, и на техен лагер аз не се качвам!"
