И на него му беше много слаб ангелът. Все се вреше около младите сестри. Това го разказвам, за да видите какъв е окултният закон в една Школа, че който посяга на духовните сестри, след това плаща жестоко. След време той получи артериосклероза на мозъка. Започна да не помни и да не знае къде ходи. Веднъж се беше загубил и няколко дни не можеха да го намерят. Намират го в гората, че държи едно цвете. Питат го: „Кой си ти, бре?" „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва цветето - и аз тук живея". Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи цветето в ръка. Ние също се питаме. Отговорът ще си го намерите сами.
Та много е важно човек как ще се роди и още по-важно е, как ще си замине. Човек трябва да се роди с будно съзнание и да си замине с будно съзнание, за да няма прекъсване на съзнанието му. Прекъсне ли се, ще дойдат същества, които ще го оберат и опропастят. А на Изгрева такива примери имаше. А те бяха резултат на нарушените духовни закони на Школата от учениците.