За двадесетия век историята ще има, какво да разкаже. Този век беше наситен с много войни, борби, противоречия, конфликти, с много и забележителни открития. Останалите години до края на века по всичко личи, няма да бъдат спокойни и може би към края острите противоречия ще бъдат разрешени и жадуваният мир реализиран.
С тоя кратък фрагмент приключваме казаното за школата и нейния живот. В школата бе отразена ярко силата и блясъка, дълбочината и значимостта на едно дело за което бъдещето щеше да говори. Школата беше центъра и сърцето в което се вливаше и изливаше артериалната кръв - живот, който нашето поетическо съзерцание се опитва да долови и предаде във всичката красота, сила и значение, една мощна и чудна тоналност, чийто диапазон се простира в безкрайността. Словото - Школата, това беше Той - “Ще ме намерите в моите думи.” - каза Той. Думите разкриваха всичко, думите бяха едновременно и светлина и топлина и сила, които свободно се разливаха, за да оставят в човешкия ум, в човешкото сърце и човешката душа плодовете на чистата мъдрост - утаения благороден метал. Никога условията не са били толкова благоприятни и никое столетие преди това не бяха подарили на човека благоприятните условия да приема, възприема и асимилира великото, дълбокото за което душата векове е копняла. На фона на сгъстените човешки хоризонти, над една обезверена земя, където огньовете димяха, като феникс се очертава сградата на школата - Неговата школа, чийто светлини ярко се очертаваха, запалени факли на Истината, на Мъдростта, на Любовта. Принципите бяха донесени и дадени, връчени на жадните умове на хората, в сърцата, в душите им.
Ние казваме - нашето време беше забележително, защото един блян на човешката душа, един копнеж на сърцето и на ума бяха реализирани. Човешката душа е чакала това време. Щастливи бяхме да преживеем зазоряването на новия ден. В тия заключителни думи за школата като една от значителните прояви на Неговото дело, бихме желали да сумираме, ако можем да се изразим счетоводно, ролята и значението на школата, ала чувството надделява, далечен звън стига до нас и последния тон сякаш прозвучава като патетичен стих, чийто ритъм и мелодия лично за нас никога нямаше да престане да звучи и да ни разкрива красотата на нашето време, ярката синева на нашето небе, меката светлина и топлина на нашето слънце и голямата радост, прозвучала като хорал над нашите хоризонти, за да пои и насища дълбоките пластове на нашата младост, преживяна край Него, преживяни в школата.
Новото наднича през портата на нашето столетие, завесата е открехната и дългия разкошен ден стана достояние на ония, които бяха готови да построят арка и да дочакат красотата, да дочакат хуманността на 21 век. Посрещнахме новото и нека това посрещане да е протекло под грохота на многото войни и под знака на безброй тревоги, няма значение, защото другото беше толкова голямо и прекрасно!...
Към казаното от историята, ние ще прибавим нещо, то никога няма да звучи като история, то ще си остане като документ и като наука - наука за душата и за живота. Фактическата истина никога нямаше да се оспори или фалшифицира; както и да я изразим философски или поетически тя ще остане да блести. Бяхме поканени. Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше. Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо.
Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха.
“Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте."
С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души. Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали, преживяли. Божествените градини бяха отворени и нямаше да се затворят. Единственото което можехме да направим, за да изразим благодарността за всичко, което бяхме получили, беше да поведем чистите по сърце към тия градини и да им кажем същите думи - опитайте сладките и узрели плодове, узрели под лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, за да разберете и вие великото, което се случи през нашето столетие, което Той обогати духовно като му предаде нов блясък и ново съдържание.
Беше отворил школа - Божествена градина и беше сложил богата трапеза, обилна и щедра, да бъде задоволено всяко сърце и всеки ум, покани жадните души и им каза: “Изберете си, каквито плодове искате, яжте, нахранете се и предложете ги на всички, които ожидат новото.” Да се разнесе и раздаде Словото беше една от задачите на школата и на учениците - светлината и топлината да стигнат до всеки човешки ум и до всяко човешко сърце, ожидали любовта, мъдростта, истината.
Подквасата на новото беше сложена в нощвите на света и нямаше сила, която можеше да спре процеса. Думите на Пророка щяха да се сбъднат:
“И земята ще се изпълни със знания, за да не остане ни един, който да не повярва във Великата Реалност, в Божествената Любов.”
Школата на Учителя беше основана върху Любовта, вечния и неизменен принцип.