За да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева. Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове.
Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел.