7. ПРЕКЪСНАТИЯ РАЗГОВОР С ЖЕНА СИ
И РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА
Телефонът на бюрото му иззвъня. С кисела гримаса той грабна слушалката с лявата си ръка, и я прилепи на лявото си ухо.
- Аз съм - отговори Христов. Хубава работа, да не ме познаеш!
Той слушаше и се мръщеше, после помисли да се скара, но ново настроение го озари и той реши този път да премълчи. Но не издържа на решението си и повелително прекъсна разговора с жена си*
[*Жена му е Ангелина (Гела) генерал Радойкова - виж „Изгревът”, том. 21, с. 6, 201, 329-383, снимка № 19. Виж „Бележки на съставителя на „Изгревът” в том. 21, с. 373-375.]
- За последен път те предупреждавам, каза той, че не трябва да използваш държавни вещи за лични нужди!... Да, това се отнася и за телефоните. Линиите и без това са претоварени, няма защо да ги претоварваме още повече и с твоите капризи! Разбери веднаж завинаги, че не може повече да ме търсиш по телефона!... Да, да - щом било толкова важно, защо не ми го каза тази сутрин? Нали ти ме изпрати? Ами ако бях някъде из фабриката? - На обед ще ми кажеш... - Благодаря, приемам. Ужасен педант съм, формалист, дребнав фанатик... И още какво, не чух?
Жена му, обаче, въпреки всичко, се опитваше да му обясни защо го търси. Христов затвори телефона и започна да си мърмори: „Държавата превърнали в мущия! Кърлежи такива! Октоподи! Върху държавната снага!... Все вашата искате да бъде!... Ако мине. Но вземете си бележка, в моя дом „вашата” няма да бъде!...”
