23.7. МАРИЯ И БОРИС НА „СЕКИРИЦА"
Между другото Мария и Борис знаеха, че аз от 1 юни съм на „Секирица". И те решиха да дойдат. И минаха може би 15-20 дни, и на един обед виждам Борис се изправя на 10 метра пред мен, и казва: „Ние дойдохме." Тръгнахме с него. След един километър видяхме един камион. Така на камиона отгоре е Мария Тодорова, а до нея една млада сестра, която се казваше Марчето Петрова. И камиона полека-полека тръгна след нас. Определи се мястото, свалихме багажа и започнахме да опъваме палатките. И до вечерта беха опънати две палатки, от които една палатка беше за Мария и Борис, другата за Марчето Петрова. И опънахме и третата, в която вкарахме багажа. Така, че имаше четири палатки. И така! На следващия ден, трябваше да се направи огнище - дърва имаше наоколо, имаше гора. И така, започна ежедневието.
През това време аз бях на 200 метра от тях, по-нагоре и сутрин ставах, разхождах се, закусвах. Към обяд отивах при тех. Те бяха сготвили. Обядвахме заедно. След това се връщах, спех. Следобед пак отивах при тех, и така!
