Започна Балканската война. Баща ми и големият ми брат постъпиха в редовете на армията. Аз останах главният работник по земеделие и лозарство вкъщи. Преди да постъпи войник, брат ми се ожени, за да има кой да работи полската работа. Другарите ми съседи Стефан Савов и Стефан Ненов започнаха да ходят по седенки. Буля ми - така казвах на братовата си жена - подтикваше съседите ми другари да дохождат у дома и да ме завеждат на седенки. Да ме запознаят с моми. Зер не съм вече малък. Много време ме придумваха другарите ми, докато започнаха вечер да ме завеждат по седенки. Полека-лека и аз се запознах с приятелки-моми. Свърши се Балканската война, дойде си и баща ми от войниклъка.
Баща ми беше ловец. От град Шумен един ден дойде друг ловец на име Хумбоджиев. През деня, по време на лова, Хумбоджиев по погрешка прострелял със сачми баща ми. И като си дойдоха, баща ми каза да го откараме до гарата. И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе студено, та се простуди конят и започна да кашля. Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя.