361. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА
- Не виждам никаква връзка с това и вярата.
- Има - по закона, всеки каквото прави, ще му го правят, по-възвишените същества от нас ще почнат и те да се грижат за нас, както ние се грижим за птичките. Както птичките вярват и се надяват на нас да ги нахраним, така и ние вярваме и се надяваме на по-възвишените същества да се погрижат за нас, че и ние не сме оставени на произвола на съдбата... Но ще ме извините господине, аз бързам имам работа в града, трябва да слизам, друг път може пак да си поговорим. За довиждане, ще ти кажа: - Виждам те, ти си комунист и си мислиш, че в СССР е рай, а аз ти казвам - в СССР е адски рай!
- Защо така мислиш, откъде имаш тези сведения?
- Нямам никакви сведения. Учителя ни е дал ключове, без сведения да имаме, да знаем Истината.
- Кажи ми един такъв ключ.
- Там където не е Бог, там е винаги ад! Това е закон без изключение! Там където има страдания, болести, недоволство, насилие, там не е Бог, там е ада!
- Вие какво работите?
- Уча закона за смирението.
- Как се сетихте и сега така да ми отговорите? Кажете ми това простичко и ясно.
- Добре - слугувам, работя обща работа, правя различни услуги. Бях се много възгордял, затова живота ме чукна по главата и ме смири. Но Господ е добър, прати ме да слугувам на добри хора, при братя. Колко тежко щеше да ми бъде, ако бях слуга в света - при чужди хора!
- А когато не Ви викат за услуги, кой Ви храни?
- Бог. Вече три години така живея, и нито една вечер не съм си легнал гладен. Сега бързам да отида в града, от печатницата да експедирам списанието „Житно зърно”. На онзи господин помогнах да намери брат Жорж, на някой стари сестри нося вода и др.
- Но господина, на когото показахте Жорж, не видях да Ви даде нещо.
- Това не е необходимо, важно е, че работя. Има закон, според който всеки работник е достоен за хляба си.
- Не съм съгласен! Как може всеки да ме хайка както иска, и то без да ми заплаща?
- Че работниците, чиновниците... не ги ли хайкат, не приличат ли на впрегнати коне? Мен поне ме хайкат братя, хора, които ме обичат, и които аз обичам.
- Не, не съм съгласен в никакъв случай да работя без пари! И този брат Жорж, и той ли без пари работи?
- Да, той е главен редактор на списанието.
- Много млад ми изглежда.
- Млад е, защото живее по Бога. Аз много се разбърборих, трябва да вървя - и си подаде ръката.
И Андрей му хвана меката сърдечна ръка, и от този момент го заобича.
Андрей остана на поляната да мисли върху чутото - стана му весело. Тук всичко предразполагаше към размисли, мечтания и съзерцания. Струваше му се, че всичко беше наситено с ароматите на мечтите.
Обиколи няколко пъти поляната, и все му се мяркаше мисълта да дойде и той да живее на Изгрева. И съжаляваше, че не пита брата как може да стане член на Братството, относно членските вноски и гарантите.
