16. 91.ПСАЛОМ

Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден. То идва, търси Учителя, среща се с Него, поискал да Му целуне ръка и трябвало да си замине вечерта за казармата. Учителят го попитал: „Имаш ли преписан 91.Псалом?“ „Не, Учителю, аз си го зная на изуст.“ „Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си.“ Момчето обещало да стори това и си отишло. Като се качило на влака, някъде по пътя се получава свличане на един мост гдето трябвало да мине влака. Машинистът забелязал свлачището и успява да спре влака точно пред моста, но това направил с внезапната спирачка, която разтърсила целия влак. Вътре пътниците се въргаляли един връз друг. Наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа е била предотвратена и живота им запазен. Слезло и войничето от влака и като видяло надвисналата опасност за живота им, която успели да избегнат, поблагодарило на Бога и на Учителя за Псалома, защото то е било заспало и в този момент и едва ли можело да предвиди всичко това.

Като се освобождава от казармата, то идва при Учителя да Му целуне ръка и да Му благодари. Щом го видял Учителят му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91.Псалом?“ „Да, Учителю. Добре, че накрая реших да го препиша и го заших в куртката си. Иначе, както бях заспал, нямаше да има време да казвам наизуст 91 .Псалом“. Това е един от случаите с този Псалом.