10. ПИСТОЛЕТЪТ НА ОФИЦЕРА

Един ден идва един военен, офицер с униформата си и сабята си, така както ходеха на времето и се движеха офицерите. Та този застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и Му предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен. Но по изражението на лицето му виждам, че е сърдит и бесен. Учителят се обръща към Юрданка: „Нека да влезе, но стой и ти тука!“ Юрданка го поканва в стаята при Учителя. Но той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че идва при Него на събрание и че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля.

Като вдигнал пистолета към Учителя Юрданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той както си вдигнал ръката, тя така и така останала неподвижна във въздуха и се втвърдила. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много като разбрал, че с него е станало нещо, че ръката му стои неподвижна, като втвърдена и нито може да я мръдне, нито може да я свали и да си прибере ръката надолу. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че Ти наистина си светец. Извинявай и ме освободи, за да си отида“. След малко ръката се спуска сама надолу и така той е бил освободен.