13. ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ

-  Ако българският народ приеме Паневритмията и я приложи, ще бъде спасен - казваше Учителят.

Бях детска учителка в София. Един ден в канцеларията на училището се получи бележка от Министерството на просветата, с която ми се нареждаше да се явя при секретаря на министъра. На следния ден, в определения час, малко смутена, се явих при секретаря. Той ме посрещна любезно. На въпросите му отговарях предпазливо.

- А какво знаете за Паневритмията? Прилагате ли я? - запита ме той.

- Известна ми е, но не я прилагам. Моите деца са малки.

- Направете доклад по какъв начин Паневритмията може да се проведе в българските училища.

От кабинета на секретаря излязох с «криле» и «полетях» към Изгрева. Веднага съобщих на Учителя за случилото се и от Него разбрах, че това е било вече уговорено с министъра и секретаря, посредством Лулчев. Учителят беше радостен и ми каза усмихнат:

- Направи доклад.

След няколко дни едно копие от доклада занесох на Учителя, друго - на Лулчев и трето - на секретаря на министъра, който междувременно беше станал вече министър на Просветата. Министърът прочете доклада, повика началника на физкултурата и му възложи да се проведе курс по Паневритмия.

По моя преценка избрах 18 упражнения и ги показах на Учителя. Той ги погледна и строго каза:

- Българският народ или ще приеме всичко, което му се дава, или Аз ще си отида от България.

Почувствувах се много виновна и си тръгнах. След малко ме настигна един брат и ми каза:

- Учителят каза да дадеш тези упражнения, които си избрала.

Първия курс по Паневритмия започнах с деца от началния курс при училището «Тодор Минков». Учениците с радост очакваха часовете по физкултура. След един месец курсът приключи. Тогава поканих началника на физкултурата. Прегледът мина успешно. Децата, с бели костюмчета, безпогрешно и плавно изпълняваха упражненията, под звуците на малък оркестър.*

Започна вторият етап - разучаване на упражненията в по-широк кръг. Бях назначена в курса за ръководители на летните детски игрища. Курсистите бяха във възторг от заниманията по Паневритмия и поискаха да се увеличат часовете, както и да се играе по два часа без прекъсване.

Курсът завърши успешно. Начинанието обаче замря, защото се закъсня с него...**

Един ден в с. Мърчаево попитах Учителя какво да правим по-нататък със започнатото дело. Той каза:

- Сега вече ще гледаме. Късно е.***

Започнаха бомбардировките, евакуацията...

------
* Курсът е продължил от 15 април до 30 май 1942 г.
** Курсът на учителите в Дианабад е от 28 юни до 12 юли 1942 г.
*** Първото изречение, което казва Учителят, било, според думите на Весела Несторова и Николай Дойнов: «Определеното време за Паневритмията изтече.» Вж. «Изгревът», том I, стр. 507; том XV, стр. 336-344. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)