Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда. Бяха живи ръце. Тогава аз купих от него две скици, на които той бе направил лицето на Учителя. Рекох му: „Продай ми сега и ръцете!" „Ръцете не ги продавам, те са ми талисман!" Не ми ги продаде. Аз му давах голяма сума за двете скици, около 100 хиляди лева. Те са запазени тези скици. Но ръцете останаха у Герасимов. Тогава възложих на фотографа Васко Искренов да отиде в къщата на Герасимов и да фотографира скиците на ръцете на Учителя. Но Искренов не можа да намери време и да се свърже с Герасимов и да ги преснеме. Дойде време, помина се Герасимов и аз изпратих човек да отиде да види в неговата сбирка от скици и да потърси скицата от ръцете на Учителя. Щяхме да я откупим каквато и сума да искат. За най-голяма жалост не се намериха тези скици от ръцете на Учителя. Вероятно друг ги е прибрал. Може би Герасимов да се е похвалил на някого и въпросното лице да ги е откупило или да му са предадени за съхранение. Хайде сега ходете и търсете кой е този човек и къде са скиците. Ето ви пример как човек някой път не е буден и не си свършва възложената работа така както трябва. А това което уловихме на мига на Вечността го стенографирахме и го издадохме. Успяхме да го запазим на времето и от покушенията на разрушителите на Словото и Школата. А те са известни и имената им се знаят.