7. ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВИЯТ ПСАЛОМ

През Втората световна война бил мобилизиран най-малкият брат на баща ми и след няколко дни трябвало да замине на фронта. Този негов брат - Любомир - бил малко момче, когато починала майка им. Пантелей се грижел за него, издържал го, ориентирал го при избора на професия. Разликата във възрастта им била голяма и той го чувствал като свой син, много се притеснявал за съдбата му на фронта.

Затова отишъл при Учителя да Го попита дали предстои нещо лошо на брат му и да Го помоли за закрила.

Учителят казал да даде на брат си едно листче, на което е написан „Деветдесет и първият псалом", и да му каже да го носи винаги в себе си.

Баща ми дал едно листче с този псалом на брат си и му обяснил какво е казал Учителят. Чичо ми не беше вярващ, но тогава взел листчето и го сложил в горния джоб на куртката си. Държал го там през цялото време на воюването си. А той бил офицер на действащия фронт. Попадал в много опасни положения. Една нощ се подслонил в някакъв храст и там заспал. Получила се заповед за оттегляне и цялата военна част напуснала мястото. Чичо ми бил толкова изморен, че не чул нищо, а и скрит в храста другарите му не го видяли. Така събуждайки се, на разсъмване, доловил около себе си немска реч. Изтръпнал от ужас, не разбирал какво става. Често чувахме този случай от него и винаги казваше: „Кракът да си изправя - ще докосна австриец, усетят ли ме, ще ме вземат в плен, ако не ме разстрелят на място!" Така свит изкарал два дни и една нощ. Но вътрешно бил спокоен, дори когато огладнявал, си изваждал консервата от раницата и си хапвал.

След това австрийците се придвижили и освободили мястото. Чичо ми бързо успял да намери своята част и се присъединил към нея.

Освен тази случка, по време на войната чичо ми е преживял много опасни и рискови ситуации. Като добър и честен човек, той не разрешил разстрела на четиринадесет души - австрийци. Противопоставил се остро на свой колега със същия чин, успял да ги вземе в плен и след това ги разменили срещу български пленници.

Както казах по-горе, Любомир преминал през много опасни моменти и ситуации, но се върнал от фронта невредим, без нито една драскотина.

Добре разбирам, че Учителят е помогнал на чичо ми, но вярвам и в силата на молитвата „Деветдесет и първи псалом", затова винаги, когато децата ми отиват на път или на изпит, държа да имат в себе си листче с този псалом.